ОСТАВЕНО ЗА ПОКОЛЕНИЯТА

/ За децата на БЪЛГАРИЯ по света /
Преживявайки годините наречени преход към по-добро, се връщам в нашите млади години, когато освен че се стремяхме да се развиваме и усвоявахме и знания и опит, не подминавахме и поезията. Тя ни радваше и осмисляше трудностите, с които се сблъсквахме. Сега от разстоянието на времето искам да ви напомня за един от големите Български поети и строител на истинската народна България, чието творчество ще остане като символ на епохата и възвишения човешки дух.
Жалко е че съграденото от хората на тази епоха днес се поругава и разпилява.


откъси от произведения на П. Пенев


ДНИ НА ПРОВЕРКА

Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват!
С ласкателство коварно те ще те тешат.
Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват,
когато затъжиш, с теб двойно уж тъжат.
С тревогите ти лицемерно се тревожат
и после в зла интрига ще те оплетат.

Днес чаша в кръчмата ще ти предложат,
а утре подир фуста ще те отклонят.
Насред път за да могат да те спрат -
небето и земята ще сберат!
Познавам ги! Добре ги опознах! -
Бях с тях на чашка, думах с тях,
каквото те ми наумиха...

В мен срещата на две епохи стана,
ехтя у мен двубоят им жесток!

- Не е ли днеска празна пещера човекът,
където лозунгите хвърлени отекват с екот
на дните в шеметния бързо тек?
И тоя век не е ли моя мащеха?
Дали не съм завареник на тоя век?
Дали за него жертвите с кръвта си плащаха?
Дали роден съм рано?... Или закъснях?

И друговерец аз не станах,
макар надзъртах в чужди дом през старата ключалка.
През огън минал, връщам се - стомана!
Стоманата и тя омеква при закалка!
Объркал крачка в строя на човешкия безброй,
излязъл от редицата за малко - аз посоката сверих
Сверих я на сърцето си по точния компас,
на разума в хладилника събитията жежки охладих:
Видях! Посоката е вярна! И върхът е там! Пред нас!.

Зад моето чело, родени от съмнението,
насрещни ветрове се бият, вият страховито,
събарят канари от неотменните задачи,
бунтуват с бяс едно небе, тревожно гръмовито;
връхлитат тежки облаци, бучат и плачат
и слепоочията се замерват със светкавици:
клокочи буря, адска буря в дън душата ври,
от нервите ми опнати тя звънки струни прави си
и моя мозък осветкавичен гори...


По дяволите! -
празно шумният пазар на суетата празна! -
На тоя свят
за мач и вкустничка чорба не съм дошъл!
Възседнал валяка грамаден на епохата желязна,
аз ида с громол
на деня по острия чакъл.
На мой та съвест новото правителство реши:
не са за мен
съблазните минутни, когато пак
човешкото сърце крещи на дните смутни в шепите барутни!...

Дойдох на тоя свят
да видя слънцето,
в ръка да взема
плода на радостта,
наливал сладост много векове.
Написана е моята съдба поема
във по-свободни, бели стихове
и с теб, епохо, ний не се римуваме,
но ритъмът един и същ е в нас!

И не от вчера ний воюваме,
и не от вчера в зной и мраз
сивей на моя гръб работната рубашка,
попивала потта солена на усилни дни.

Не знам ще доживея ли до старини,
не знам дали в ръка с тояжка
ще търся порти и пътека.

Дори да си отида рано - нека!
На мен ми стига, че навреме се родих!
Това столетие сега е мой длъжник!
За него с кръв и пот платих,
платил съм всеки негов миг,
платих му приживе,

Аз имам да уреждам с него сметка!
Записал съм си я в партийни директиви
и то през всяка нова петилетка
ще плаща с лихвите на моите мечти.

О, колко много има то да ми плати!
С протегнати ръце,
с отворени очи ще си умра.
И след смъртта ми, към зорилата зора,
ще гледат моите очи,
ще гледат дотогава -
и моята душа ще бъде будна,
дорде, поела по посока права,
премине най-подир Съдбата многолюдна
и всички трудности през прохода.
И пак ще бъда като барабанчик в похода,
и пак ще водя маршовата стъпка на родината -
аз, глас и съвест на епохата!

Ще отекнат през обедния кръстопът годините.
И пак ще се върти по стародавния си път земята -
деня на хората ще грейне още по-засмян.
Ще имат те редовен превоз до луната с експрес ракетоплан.

Ще има пак звезди... и кучета... ще има,
виещи към тях... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!


РОДИНА

Аз съм наследникът,
законно признат,
признат от времето
за негов роднина.
Аз съм богат!
Много богат! -
Имам богатство
с име Родина!


Животът в чужди край да ме захвърли,
с най-тежки мъки там да ме притисне,
да съхне жадно гладното ми гърло,
порой от грижи ядно да ме плисне,
без път и без очи да бъда в дните,
да бъда без нозе и без ръце -
щом с топлите си удари в гърдите
напира още моето сърце
и тласка кръв по живите ми жили -
и ти, Родино, ще си жива! Зная!
А щом си жива, аз ще найда сили,
ще имам сили
всичко да изтрая!

Обичам непокорния ти вятър,
когато зашуми като порой,
когато накълбява в небесата
и смита облаците в бой!
Обичам те, когато вечер
надалече
над сините гори,
чукарите -
горят на залеза пожарите,
когато кипналият гняв на висините
надвеси
дъждовни завеси
над равнините,
в които
с жълти лица
като слънца
греят и гледат
цъфналите слънчогледи.
Обичам сенокосните ти дни
из росните ливади,
бистроезерните планини
с гърмящи водопади,
реките
с трясъците ледоходни
и в равнините
хлебородни -
житата
тържествено плиснали
вълна след вълна,
в лозята -
гроздовете тежко надвиснали,
с кехлибарени едри зърна.
Обичам градините зелено зашумени,
клони свели чак до земята
с мъхести праскови,
зарзали златни
и ябълки сладки, румени.
Обичам твойте вечери и нощи тихи,
и буйния ти зимен вихър,
и дните ти, когато
като салют на идващото лято
първият пролетен гръм прогърми,
когато то заеме из полята
позицията своя
и разгърне строя
на бойци- кръстци.
Свидни са за мене песните старинни,
с гняв и болка пълни от робските години,
роякът на девойки в блоковите ниви,
крехкият им смях и гласове звънливи.
Аз чувам как сърцето ти пулсира,
когато тракторите с марш напират
из полето,
над което
слънчевите облаци манифестират
по синия площад на небето.


Напразно се готвят,
защото
такава земя,
дишала
на дните барутни
дима,
прочела докрай
на войната
кървавата книга,
която знай
на бой се вдига
с неканените тирани -
такава земя,
на нас поверена,
ще остане
завинаги
непокорена!
Не искаме да бъдем
мишени
на бизнесмените
кръвожадни!
Пред хиените
на колени
никога
няма да паднем!
Бъди спокойна, РОДИНО!
Нека те клеветят!
нека ръмжат
враговете! -
Знай, че
бури
и мълнии
кръжат
само над върховете!


Душата ми не е модерен ресторант...

Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!
Не искам да пилея гордия талант
в дребнавости и лични, празни драми! -

Когато цялата планета ври в борби
и взрив тежи на дните в небосводите,
когато следната година може би
война ще връхлети върху народите!

На колебливостта отхвърлям гневно бремето
в излишна нежност и сантиментални думи!
Аз искам в крак да бъда
с марша смел на времето
и да воюват
стиховете ми - куршуми!

За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане! Мен чака ме епохата,
Сина си слънчев чака вечността