ЗА РАЗУМА

КОГА РАЗУМЪТ СТАВА КАПИТАЛ
Атанас Буров
Патриархални уроци по мениджмънтВ началото на петдесетте години на отминалия век, когато родното ни стопанство изнемогваше, попитали Атанас Буров коя е формулата на успеха, която е носела нему и на България добри резултати в трудни времена. Той не я назовава. Не заради друго, а защото такава формула никой не е измислил.- Всяка нация се добира до благополучие чрез търпение и страдание, чрез просветлени умове, които грижовно отглежда и съхранява - казва Атанас Буров и продължава да разголва своите истини, чрез които с малко пари е правил много пари. - Ако един милион лева бързо се превърти десет пъти в изгодни сделки, той върши работа за десет милиона лева. Но преди това задълбочено проучете всяка сделка и чак тогава здраво се хванете да я реализирате. Аз неспирно изучавам политическа икономика не заради научни титли, а за да печеля пари.Той смята дори, че историята на България трябва да се чете откъм паричната й страна. Политическите изводи, според него, просто са наивни.- В политиката и в стопанския живот са нужни коренно различни хора: в парламента - дърдорковци, в стопанското дело - мъже исполини на духа. Това е доказана теза. Тя може да не е приятна за властниците, да не е приятна и мене, но е задължително условие за просперитет, казва банкерът. И още:- През 1917 година основахме дружество "Бяло море" за търговия с храни и тютюн. Това беше през войната. Вложихме пари в тютюна и веднага го изнесохме. Взехме си парите и накупихме боб, вълна, кожи. На 21 юни 1918 година на власт дойде правителството на Малинов. Складовете на държавата - празни, армията - гладна, войската - гола. "Какво да се прави?" - завайка се премиерът.През цялото време Атанас Буров зорко е следял хода на военните действия и при първия тревожен сигнал, в зенита на изгодните покупки, започва ускорено да се отървава от запасите си.- Продадохме всичко на гладната войска и вложихме парите в минни периметри. Те не губят никога! - казва Буров и продължава да поучава.- Скоро дойде краят на войната. Победителите конфискуваха всичко: кожи, боб, тютюн, вълна, платове... Но нашите мини кой и как ще ги отнесе? Оставаха. От тях ние спечелихме много. Моите пари разиграх на борсата. Спечелих още повече. Накрая прибрах парите в банката! Ето това аз наричам разумът да стане капитал.В тази поредица от сделки Буров се откроява като бизнесмен и като стратег. Но не това негово умение, а едно изречение заслужава внимание. Той казва: "Накрая прибрах парите в банката!" В думите му се чувства удовлетворение от добре свършена работа и удивителната е тъкмо на мястото си. А недоизказано остава: получил си е полагаемата печалба, овреме е прибрал парите си от некоректни платци и накрая под ключ ги е опазил от посегателства.Така и добрият пастир с удовлетворение казва: "Накрая прибрах животните в обора!" И при него недоизказано остава: опазил ги е гръм да не ги порази в полето, злосторник да не ги грабне, звяр да не ги сдави.На единия парите му са свидни, на другия - животните. Всеки с насъщните си грижи.Ето друго дело на практичния разум и на капитала при решаване на наглед прости неща. Като член на кабинета на Александър Стамболийски през 1919 година министър Буров предлага развитието на бубарството да влезе в стопанската програма на правителството. Предрича, че "това занятие като спасителен пояс ще избави народа от нищета". Припомня примера на дедите си по майчина линия Поптодорови, които с кервани от каруци пренасяли големи количества пашкули от Арбанаси до Италия. Дава гаранции, че ще вложи свои капитали в преработката на копринените пашкули.След дълги спорове в правителството премиерът подкрепя Буров.- Стамболийски бе умен и деен човек. Идеята го грабна и той отпусна доста държавни пари за засаждането на черничеви гори. А никой не можеше да предвиди при кое поредно правителство дърветата ще пораснат и листата им ще могат да се ползват за храна на бубите - припомня си банкерът.Край родния град на Буров - Горна Оряховица, той имаше голяма пашкулена фабрика. Толкова голяма, че бубогледачи от четири околии едва смогваха да я зареждат. Сградата на фабриката и сега е запазена.Отглеждането на копринените буби бе женска работа. Така между другите си задължения хиляди домакини прибавяха по някой лев към семейния си бюджет.И баба ми Марина Търновката в горния кат на къщата разстилаше от край до край черничеви листа и клонки. Там хранеше бубите. Вечер, докато минавах към задната стая, стъпвах на пръсти по тясната пътека, да не ги стъпча. След себе си оставах открехната вратата, за да чувам как с острите си зъбки гризат листата. Тихото шумолене на бубите вечер ме приспиваше като кротък дъждец, сутрин ме будеше за училище.Толкова интересно бе да гледаш как от едно семенце се излюпва малка животинка, която ден из ден пълнее. И когато наедрее, като бременна жена, бубата с фини златисти нишки, почва да вие, да вие своята нежна обител, в която изнемощяла, и всичко отдала, накрая себе си повива.Защо ли това красиво творение, изящно по форма и цвят, на тая майсторка-ваятелка носи това грозновато име: пашкул! Когато и последната буба се приютеше в своя пашкул, ние с баба чакахме с нетърпение кога горе на баира глашатаят ще задумка барабана, за да огласи деня на изкупуването на пашкулите. Рано сутрин ги отнасяхме на сборището. Там имаше и други прекупвачи. Но цената на Буровите хора бе по-добра. А те даваха и безплатно "французко бубено семе, приготвено по целюлярната система на Пастьора".Тъй започваше поредно зареждане за буби. То се повтаряше няколко пъти, докато есента парне листата на черниците.За мнозина идеята на Атанас Буров ще се стори мъничка като бубено семе. Ала, притворена и умножена от работливите българи, тя дава следния резултат: до 1939 година България е една от най-големите износителки на копринени пашкули в Европа.Пословичният търговски нюх и бърз рефлекс на Атанас Буров се проявява и в друг наш основен отрасъл - винарството. При посещението си в Германия като външен министър той разбира, че страната е голям вносител на вина. След връщането си министърът поръчва да се проучи възможността за износ на наши вина.В статия на вестник "Мир" от 12 август 1927 година четем: "България произвежда 210 милиона литра вино, консумира до 80 милиона литра... Следователно на западните пазари могат да бъдат изнесени малко над 120 милиона литра... По настояване на г-н Буров Хамбургската търговска камара изпрати в България своя най-добър експерт. Той дегустира вината ни и констатира:"В Германия не знаехме какви прекрасни вина има в България. Вкусът им е подходящ за германския консуматор. Ние можем да ги внасяме по-нашироко от гръцките и от някои французки."В следващите си броеве вестникът пише: "В Горна Оряховица бе основана лозарско-винарска кооперация "Камъка" с 90 членове и с 3000 декара лозя. Банка "Буров" им урежда износа на десертно грозде, на бели и червени вина... И лясковските лозарски кооперации не останаха назад и те потърсиха техните прочути вина".Защо банка "Буров" отваря трезора си за изгодни кредити? Сякаш дочул въпроса ни, Атанас Буров отговаря:- Когато бях в Оксфорд колеж, там се насърчаваше онова, което ще ти носи полза не в момента, а ще ти имаш полза цял живот. Затова се захванах да изнасям по света чист, уханен български мед и руйно, хубаво българско вино. Двете веща, които носят здраве и дълголетие. Изнасях ги чак до Америка. България е богата на цветя, на билки. А пчелата е съвестна работничка: много се труди, малко грижи и храна иска. В Кюстендилско пчелата я смятат за свещена. Да убиеш пчела е грях. Трябва да се прокара закон, според който стопаните на пчелни кошери да получават данъчни облекчения. Тогава всеки в двора си на село ще има по една фабрика за мед. Медът е най-ценната храна и лек. - Не е ли грях, и то голям на държавата, дето разрешава на наши и на чужди фирми да изнасят природните ни богатства и необработени животинските и държавните ни суровини - гневи се Ат. Буров и продължава да плете една след друга убедителни думи. - Помогни на предприемача да създаде производство и като прибави наш, български овеществен труд, да изнесе продукцията си на световни цени. Ето на това аз викам с малкото, което е твое, да получиш повече, защото го заслужаваш.Не остава встрани от погледа му и сбърканата страна на българската търговия. Атанас Буров разказва:- Докъм началото на Първата световна война малка България биеше света по броя на рогат добитък, на овце и коне на декар територия. Евреите, като добри търговци, първи схванаха, че при наличието на толкова много животни в България най-доходна ще е търговията с кожи, с вълна и месо. И набързо създадоха у нас големи картели и корпорации.Ние с брат ми само в Габрово имахме две огромни фабрики, в Русе и Севлиево - по една за обработка на кожи и текстил. А в Горна Оряховица и Лясковец имахме големи салкани. Произведеният у нас гьон е добър, но все пак е среден по качество. А кожата на сивото искърско говедо е прекрасна кожа, от нея се добива гьон на световно равнище, но си нямаме световни майстори да я обработят. Ние изнасяме тонове сурови волски кожи и вълна, а после на високи цени купуваме вносни обувки "Саламандер" и вълнен трикотаж, направени от наша вълна. Позор и нехайство!Известно е, че дедите на Атанас Буров са били големи търговци на добитък. В силните си години и той е бил пристрастен към отглеждането на животни и към търговията с месни изделия. Но на старини човек променя навиците, променя и храната си и той започва да предпочита и да защитава предимствата на екологичните храни. И то кога и къде? По време на заточението си в Дряново през 1948 година.- Където и да е, моят кинетичен ум иска да работи, не може да бездейства - споделя той, а мислите му свободно се носят по равна Добруджа и разработват един проект за сто години напред. Съдете сами вярно ли е неговото усещане към новите тенденции.- Сега съм стар, вече никому ненужен - казва той. - Но ако имам власт, незабавно ще наредя да изкоренят всички дървета край шосетата и на десет метра от тях по цялото протежение да насадят орехи, бадеми и лешници! Изучил съм и знам: България има 120 хиляди километра междуградски и междуселски пътища. Няма да има празно място по тия пътища. Каква гора ще е! Няма тополи, трепетлики и храсти. Плод ще има от тия дървета. Ще задавим Европа с ядки. Тази храна всеки ще я търси...Напоследък Световната здравна организация тревожно зове човечеството да включи в храната си колкото се може повече ядки от орехи, бадеми и лешници.Наскоро нашата преса разпространи съобщението, че голям германо-холандски екоконсорциум е установил, че добруджанската земя и условията в региона са много подходящи именно за засаждане на обширни плантации от орехи, бадеми и лешници. Стойността на предлаганата сделка е 480 млн. евро, осигурени по препоръка на Световната здравна организация. За крайната реализация ще бъдат заети около 50 хиляди души. Въпреки че вложените средства ще започнат да се връщат след години, това мащабно намерение, според експертите, е много целесъобразно и има значение за цяла Европа.И все пак, да си призная, по тая тема нещо не бях напълно убеден. "Та това е житницата на България - мислих си аз. - Как тъй на тая плодородна земя ще се засаждат храсти и дървета?!" Затова за разяснение потърсих ст.н.с. Петър Тодоров. Той дълги години работеше в Изследователския институт по пшеницата.- Климатичните условия в България и особено в Добруджа се промениха - каза той. - Има години, когато 50-60 дни от небето капка дъжд не пада, а други години обилни дъждове повреждат реколтата. В студените без сняг зими растенията измръзват. Опитахме да засаждаме със студоустойчиви семена, но природата си играеше с нас: ние очаквахме суша, то идваше киша, и обратното. Така че засаждането на дървета, чиито плодове имат твърди черупки, е една добра алтернатива.Откъде ли е хрумнала тая идея на банкера Буров?Отговорът не е сложен - дедите му са притежавали 15 големи чифлика и младият Атанас там се е доучвал от природата. И представете си как Буров, извисен от мечтата си, е виждал България, препасана на длъж и шир със 150-хиляден залесителен пояс от плодни дървета. Каква красота, каква благодат! Истинска радост за душата на възрастния мъж.Сякаш той е знаел значението на своята идея, защото ни напомня:- Ако ние сме оцелели като народ, то е само защото сме запазили гората си, майка закрилница и дарилница. И ако ви казвам този проект за засаждане на плодни дървета, то е да не загине, да не умре завинаги това, което зная. И да се разбере, че е имало умни хора в тази най-мила за мене Бългаария.
http://vbox7.com/play:e0153437 -Де е България-Вазов