понеделник, 16 март 2009 г.

РУСИЯ-БЪЛГАРИЯ

ОТНОШЕНИЯТА БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ

След 1990г. настъпиха промени в света, които породиха съществени проблемите, пред които се изправи и българския народ. Възникнаха много въпроси за причините които ги породиха. Изговориха се куп верни и неверни неща, написаха се много истини и лъжи. Но се създаде и нещо положително- до хората започна да достига много информация, която по-преди беше трудно да се добие поради ред обстоятелства.
В резултат на горното, след прочитането на доста неща и анализирайки станалото след 1990г., в мен възникват доста въпроси, на които трудно намирам точните отговори. Ще маркирам само някои от тях.
Първо ние сме древен народ с велико минало. След Великото преселение на народите ни не изчезваме като народ а сме оцелели до днес. Вярно е че през тези около над 2000г. сме срещали и обменяли генетичен материал с други народи но все пак българското е останало.
Това което е документирано за българите и което ние знаем е че по времето на Византийската империя – след 395г., съществува Велика България. Около 681г. тя е разрушена от хазарите и се създават две нови Българии- Волжска и Дунавска- нашата България. По това време няма и помен за някаква руска държава или подобно образование. По късно от нахлуващите щведски варяги с местните славянски племена се формират княжества, които поставят основите за формиране на Руска държава чак през 14 век. В създаването й активно място има опита и постиженията на Волжка България, която е била жестоко смазана след три нашествия на монголите и много от населението бяга към руските княжества, където предават богатия си опит в държавното устройство и в редица други области. През 9век се появява Киевска Рус – приема християнството и митрополит става Киприан българин от Дунавска България.
За по нататъшното развитие на нещата ще се запознаете от приложената по долу публикация.
На всеки непредубеден и мислещ човек оставям да си направи изводите и преценките за морала на управляващите, когато насочват развитието на народа си и държавата в някаква посока.

Глобалната геополитическа надпревара на Новото време и мястото на България в неяАнтон Ж. Иванов

През столетията на османско владичество българите значително изостават от европейските народи в демографско, организационно и технологично отношение и са лишени от собствен елит, а също от високи и модерни нива на културност. Те започват да губят своята идентичност, ерозирана от господстващите народ и религия, както и от съседните им народи, запазили в по-голяма степен държавническата си традиция и достойнство, които са поддържани от съхранилите се елитарни прослойки, понасящи в най-голяма степен отговорността за оцеляване на общността.
Лишени от собствена значима политическа инициатива, българите са включени съвсем бегло и откъслечно в континенталния сблъсък в центъра на Европа (най-ярка проява от този период е Първото търновско въстание от 1598 г.)
При обсъждането на българския въпрос през 1876-78 г. отново се проявява геополитическата обреченост, която преследва българската народност. Австро- Унгария желае да запази възможността за достъп до Солун, а от Лондон се стремят да не допуснат руските протежета - българите - до Егейско море. Така на Цариградската конференция се конструират две изкуствено съчленени български автономни образувания, разделени по меридиана и отдалечени от бреговете на Средиземно море. Но дори този проект е твърде опасен и неговото прилагане е осуетено. В резултат на последвалата руско- турска война и новото европейско договаряне възстановената българска държава не е допусната до долината на Вардар и е ограничена да остане на север от Родопите, а като буфер към тях е формирана автономната Източна Румелия, без да се изтъква нейния български характер. Сърбия и Румъния също подяждат българските земи. Мъчително и комплицирано, от съсредоточаването на множество интереси, е възраждането на българската държавност, като през всичките тези столетия българите биват безпомощен и манипулиран от външни сили обект на международните комбинации.
Българската воля за национално освобождение и обединение намира своята възхитителна изява през следващите 40 години, но българите продължават да са обречени от геополитическата разстановка и в крайна сметка, въпреки някой частични успехи, не успяват да се измъкнат от нейния коловоз. Все пак именно това е периодът, когато те добиват самочувствие и започват да лавират между интересите на Великите сили, за да примирят техния антагонизъм при разполагането на сферите им на влияние разсичащи полуострова. Съединението с Източна Румелия (1885), инициативата за дуалистично съчленяване към Османската империя (1887), митническият съюз със Сърбия (1906), политиката за национално консолидиране в Македония и Одринско (1879 – 1912) и добиването на независимост (1908) са показателни за нарастващата международна увереност и повратливост на княжеството, но те са и израз на неистовия стремеж да се излезе от тесните държавни рамки, доколкото загубата на имперската просторност твърде стагниращо ограничава българското стопанско развитие. Въпреки териториалната ограниченост, икономическият възход извежда България на челно място сред балканските държави, а средищното й местоположение пред поставя тя да се превърне в основната държавна формация на полуострова, заместваща западащата ислямска империя.
Балканският съюз е връх в дипломатическите усилия на София да излезе от провинциалната си роля на долно дунавски протекторат на Романовите и Хабсбургите, ала без съмнение е едно от най-калпавите дела на българската дипломация при балансирането между останалите балкански страни. Офанзивната съюзна договорна система обаче е показателна за регионалното въздигане на Царството като местен фактор с пряко въздействие върху световните дела. Независимо че алиансът е конструиран под руска протекция, българите излизат от сянката Петербург. Настъплението на българската войска през 1912 г. към Цариград и аспирациите на Фердинанд за излаз на Мраморна море пряко засягат запазения руски периметър в зоната на Проливите. Великите сили отрязват достъпа на българите към Мраморно море, а същевременно Русия е обезпокоена от евентуалното базиране на втора прогерманска сила на пътя й към Средиземно море и впоследствие отказва да спазва задълженията си по договора за взаимно обезпечаване по отношение на общите съседи (Румъния и Турция) на двете православни държави.
Сякаш има някаква странна съдбовна обвързаност между българската и руската държавност. През 970 г. киевският княз Светослав превзема Преслав, омаломощавайки дунавското ядро на Първото българско царство, но само година- две по-късно е убит от печенегите. Няколко десетилетия след гибелта на Самуиловата държава Киевска Рус ще се разпадне безвъзвратно. И ето още едно озадачаващо съвпадение. Пет години след като през 1986 г. Горбачов пренебрегва утвърдената практика на взаимоизгодно субсидиране на българското стопанство и България постепенно пропада във въртопа на губителна криза, той ще бъде политически дезавуиран и подвластната му федерация ще потъне в небитието, погълната от държавническата му несъстоятелност.
През 1915 г. българите държат съдбините на света в ръцете си – за пръв и за последен път. Изборът им да се включат в Европейската война на страната на Централните сили, за да постигнат своя национален идеал, удължава войната и довежда до Руската революция и американската намеса във войната - събития, които предопределят бъдещото издигане на двете свръхсили. Неслучайно България е наказана жестоко в Париж през 1919 г., а полагащото й се място на хегемон в европейския югоизток е заето от Югославия. Намесата в Голямата игра завършва катастрофално.
България отново печели авторитет и подкрепа, лавирайки между големите, и през 1940 г. получава признание за конструктивната, умерена позиция, възвръщайки си Южна Добруджа с одобрението дори на вече воюващите помежду си сили. Ала вторият европейски конфликт на ХХ век все повече се глобализира и малките държави биват засмуквани, независимо от желанието им, в състава на някой от формиралите се два военни блока. В стремеж да предпази страната и населението от кръвопролитията и разрушенията на войната Борис ІІІ отново избира губещата страна, но не успява да предотврати външните атаки и вътрешните сблъсъци.
През октомври 1944 г. Чърчил подхвърля на Сталин България, но запазва Гърция и, както по-късно става ясно, не допуска московския диктатор да се утвърди в Югославия с нейния излаз на Адриатика. България има по-голяма геополитическа стойност за СССР и съвсем естествено е предадена на конференцията в Ялта към източния просъветски блок. Налагането на комунистическата система в страната беше предрешена от Великите сили през 1945 г. и едва ли някой добросъвестно може да обвинява българите за примирението им спрямо геополитическите реалности. Техният горчив опит е, че не могат сами да се противопоставят на приливите и отливите на геополитическия танц между изтока и запада и трябва да се нагаждат към ритъма на таласо и телурократичния натиск и тласъци. Историята е такава.
След края на Втората световна война България попада за почти половин столетие в зоната на съветска хегемония. В българската история има още един такъв период (1242 - 1300), времето на монголската (татарската) хегемония, след чиито изпитания и омаломощаване Второто българското царство никога не възстановява своето величие и не успява повече да обедини българите на Балканите под своето върховенство, а едно столетие по-късно залязва окончателно. Настоящото състояние на Република България изглежда твърде сходно на положението от ХІV век.
Все пак през втората половина на 40-те години за българската икономика постепенно се отварят подстъпите към огромния съветски пазар. Подобно на втората половина на 30-те години, когато Германия я привързва с разширен взаимоизгоден обмен, възстановил стопанството на страната от кризата, така и десетина години по-късно чуждата доминация е съпроводена от убедителни стопански стимули, които импулсират деловата активност в ограниченото национално пространство. Неслучайно 1939 и 1989 г. се дават като примери за върхови в икономическото ни развитие през отминалия век. И при двата случая България е облагодетелствана поради възприемане на етатисткия модел в държавите- протектори. В съветската си разновидност той да голяма степен е лишен от регулиращия контра подход на частното предприемачество и този краен, екстремен вариант е насаден насилствено и травмиращо сред българското общество, макар че то бързо и без особени сътресения възприема налагането на егалитаристката социална стратификация. Всестранното потискане на свободната инициатива, съпровождащия го догматизъм и социален консерватизъм, ще се отрази разложително върху българския социум през следващите 40 години и в крайна сметка ще окаже пагубно въздействие върху националния живот и държавно- правния организъм, създавайки условия за деградиране и колапсиране на народността. А от това в бъдеще е възможно да произлезе геополитическо разместване на пластовете на Балканите, при което българите просто да бъдат елиминирани като политически фактор на полуострова.
Попадайки в Източния блок България губи в значителна степен своята посредническа роля, произлизаща от географското й местоположение между Изтока и Запада и произхождащия от него културен и политически хермафродизъм. Докато се изгражда “Желязната завеса” и се уточняват сферите на влияние и буферните зони между тях при наместването на силите в новите им европейски зони на доминация, тя като фронтова държава все още е включвана в замислите и опитите за изтласкване на противостоящите доскорошни съюзници от едната или другата страна на разграничителната линия от Ялта и Потсдам. Под опеката на Москва България поставя на Парижката мирна конференция въпросът за възвръщане на Западна Тракия. Това е последно заиграване на Сталин при усилията да придобие излаз на Егея, след като Чърчил му отказва съветска военноморска база да се установи в района на Проливите или в близост до тях – при Дедеагач. Новата българска власт активно подкрепя левите въстанически формирования в Гърция по време на Гражданската война там (1946 - 1949). Може би целта е била, северната част на Гърция да бъде сепарирана, след което Егейска Македония да се присъедини към НР Македония и Югославия, а Западна Тракия най-после да отвори пътя на България и СССР към Източното Средиземноморие.
През 1947 г. Югославия и България сключват митнически съюз и почти достигат до съгласие за формиране на обща държава като спорен остава само въпросът за нейното конфигуриране – дали София да е равноправна на Белград или да се приравни с югославските федеративни републики. Хърватинът Йосип Броз Тито, който търси противовес на сръбския демографски и териториален превес в рамките на Югославия, се стреми да го уравновеси с включването във федерацията на България, Албания или дори Егейска Македония. На тази му политика до голяма степен се дължи предотвратяването на повторното сърбизиране на Вардарска Македония. Опърничавата му спрямо хегемонистките тежнения на Москва позиция го довежда до разрив с Ком информбюро, което предотвратява сливането на Югославия и България. Ако то се беше осъществило преди Сталин да се усети, България би влязла в междинната зона на необвързаните страни (какъвто вероятно е британският замисъл) и отново можеше да се възползва от посредническото си призвание. А със сигурност щеше да предотврати и македонизирането на българското население в скопската федеративна република, но неминуемо би загубила част от своя суверенитет, дори да се беше измъкнала от съветската хегемония.
След 1948 г. завесата пада и от запад, с което изолацията се засилва. В началото на 50-те години Турция, Гърция и Югославия възстановяват Балканския пакт, единственият общ съсед срещу когото той може да е насочен е България. Тя остава сама да стърчи на южния фланг на народнодемократичния лагер и само Албания е в по-незавидно положение от нея. Създаването на източния военен блок през 1955 г. окончателно определя рамките на разделението в Европа. Последвалата десталинизация предизвиква персонални промени във върховете на държавите от Варшавския договор, ала разстановката на разделението слабо се променя – на Стария континент единствено Албания се откъсва от съветския лагер посредством прокитайската си ориентация (имаща поддръжници и у нас).
Изглежда Априлският пленум от 1956 г. позволява на власт в България да се издигнат личности, обвързани с тайните служби на царството, а покрай тази зависимост те се оказват привлечени към секретния сектор на Западния блок, при това не без компетентната осведоменост на определени кръгове от КГБ. Тези мои предположения, разбира се, са твърде хипотетични, но някои странни, нелогични изяви на българското ръководство ме навеждат на подобни мисли. Например, през 1963 г. Тодор Живков, който е първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател, предлага България да се присъедини към Съветския съюз, а само споделянето на такава идея от Москва би възбудило националистическите настроения в останалите й сателити и би я компрометирало. Пак той през 1968 г. поема отговорността да постави на дневен ред пред съюзническото съвещание въпроса за нахлуването на армиите на Варшавския договор в Чехословакия - акт, устройващ както Кремъл, така и Белия дом. България отново поема някаква посредническа функция, макар твърде необичайна и съвсем не достойна.
Сервилната политика на българското държавно и партийно ръководство осигурява на страната привилегировано положение сред страните от социалистическия лагер, които се стараят да подпомогнат изостаналия си съратник. България успешно се индустриализира, а жизненото й равнище се доближава до това на централноевропейските народни демокрации. Същевременно бързото урбанизиране и почти пълното потискане на частната инициатива (нехарактерно за повечето от останалите сателити) нанася своите поражения върху социалната й стабилност. Настъпва де популация, застаряване на населението, обезлюдяване и дебългаризиране на селските райони, корупционно разслоение. Постепенно се формира висша прослойка, която се стреми да излезе от контрола на законността, а това означава да се игнорира влиянието на Москва или да се използват нейните корупционни слабости. Възстановяването на националния суверенитет все повече се обвързва с процеса на криминализиране на българския елит.
Негативните тенденции в страна, която има стратегическо местоположение и се намира в благоприятен климатичен пояс, не остават незабелязани. През ХХ век развитието на българите като народностна и институционална общност е низходящо, въпреки многобройните опити за обрат, и деградирането на държавата им предизвиква интереса на геополитическите комбинатори. През 80-те години срещу България са проведени няколко ефективни деструктивни кампании. София е обвинена в заговор за убийство на папата, което я компрометира пред католическия свят, така нареченият “възродителен процес” изолира страната от ислямските държави и най-вече от достъп до арабските пазари, а по време на “перестройката” СССР преустановява политиката на облагодетелстване на най-верния си сателит. Кризата е повсеместна – политическа, икономическа, социална. Постигнатото ограничено благоденствие се оказва ефимерно. България обръща поглед на запад, за да намери ресурси и политическа подкрепа за реконструкция.
В края на 1989 г. прозападните маневри на Живков са преустановени чрез тих преврат в БКП, подпомогнат от Москва, ала предизвиканото от “перестройката” разложение на Източния блок вече е неудържимо. Според някои сведения, в Малта Горбачов и Буш се договарят Румъния и България да останат в съветската сфера на влияние. Политическата нескопосаност на Горбачов през следващите години дава възможност големите печеливши от тази ситуация да са тези две православни държави, устремили се от ограниченията на съветския блок към благоденствието на Европейски съюз. Разпадането на социалистическия лагер, разпускането на СИВ и Варшавския договор обаче предизвикват сътресения в стопанството и сферата на сигурността на България, които се отразяват на цялостния обществен живот. Същевременно преминаването от тоталитарно- егалитаристкия етатизъм към либерализъм е съпроводено от изключителни деформации на нормалното функциониране на националните институции.
Извършваният преход към либерално общество доведе българския социум до катастрофален колапс. Липсата на държавническа култура и неспособността да се въвежда и отстоява законността предизвика де структуриране на българската държава. Разрушаването на административно- правната структура и затлачването на механизмите за управление и контрол, осъществени при условията на престъпен заговор от групи измежду бившата партийна и стопанска номенклатура, представители на службите за сигурност в сговор или противоборство с елита на сенчестата икономика и на криминалитета, отвориха бездната на престъпната приватизация и де регулация, които поставят под съмнение режима на собственост и са удобен повод за намеса във вътрешните работи на България. Осъщественият през 90-те години погром над мирния живот на българския народ представлява пореден за столетието геноцид срещу него, проведен този път от българи, незаслужаващи да бъдат назовавани като такива. Демографските последици от икономическия геноцид, чийто връх бе през 1997 г., когато бе разгромено българското потребление, са ужасяващи. Според последните прогнози, за четвърт столетие (между 1989 и 2015 г.) населението на страната ще намалее с една четвърт – от почти 9 млн. до 6.8 млн. Към средата на века населението може да спадне под 5 млн. и около половината от него вероятно няма да е от български етнически произход.
Какви биха могли да бъдат геополитическите последици от демографския срив на българите? В условията на нарастващи диспропорции между евро християнския (северо средиземноморския) и арабо ислямския (южно средиземноморския) масив вакуумът на изпразващото се от жители българско пространство би повлякъл реакцията на близки и по-далечни съседи. Възможните сценарии са няколко: 1. Ерозиране на унитарния (националния) характер на българската държава, създаване на инородни автономни анклави; 2. Заселване на обезлюдените райони с иностранно инородно население; 3. Дезинтегриране на България според географското й райониране на Мизия (Княжество България), Тракия (Източна Румелия) и Пиринска Македония и поставянето на тези области под външна зависимост; 4. Подялба на страната между останалите балкански държави; 5. Проникване на исляма към вътрешността на Европа през българска територия. Ако настъпи бърза и катастрофална промяна на климата или на световното икономическо състояние, преместванията на големи маси население носят риска въобще да изличат западащата ни народност.
Приемането на България в НАТО и Европейския съюз сигурно ще стабилизира временно разколебаната българска държавност. Целта на София през следващите години трябва да бъде възстановяване на посредническата й роля между Изтока и Запада като се предпазва от намеса в търканията и конфликтите между големите играчи. Географски тя се намира между четири големи държави и трябва до известна степен да се съобразява с тяхната естествена доминация над региона, към който тя принадлежи. От една страна през нейна територия минава оста Русия – Италия (САЩ), която е най-перспективна от гледна точка на бъдещ растеж на търговския обмен (олицетворявана днес от транспортен коридор № 8, удовлетворяващ и българския национален интерес за отваряне към Република Македония), докато по другия диагонал, свързващ Германия с Турция може би ще се установи новата геометрия на континенталната политическа стабилност и сигурност, след като югоизточната ни съседка бъде привлечена към Европейския съюз. България е пресечния пункт на тези два диагонала и трябва да се възползва от ключовото си положение, за да се възстанови и отново да се издигне в центъра на Балканите като уравновесена и отговорна държава, работеща за благополучието на световното семейство на народите.
30.06.2004
"Ние", бр. бр. 6 и 7-8/2004; "Геополитика & геостратегия", бр. 6/2005

Не знам дали днес политиците четат такива материали и се учат от историята или само изпълняват разпореждания на други по- големи от тях. Ако българите искат да оцелеят и да живеят достойно пътя е един- да се отърват от не българите в управлението си.

петък, 13 март 2009 г.

КОЕ НИ ПРАВИ РОБИ ?

“Няма по-безнадеждно поробени
от тези, които грешно вярват че
са свободни.”
Гьоте
Хората сме така устроени, че обичаме познатата лъжа и не обичаме непознатата истина.
Какво е истината? Тя се базира на ценностната ни система. Понякога това е приета на доверие обществена норма.
Колкото повече изследвате /образовате се/ толкова повече разбирате, че сте лъгани.
Още от дълбоката древност религиозния мит /преклонението пред божественото/ е най-мощното средство за контрол и манипулиране и служи за психологическа почва за създаване на управляемо население, податливо в ръцете на управляващите.
Социалната манипулация на обществото преминава през генерирането на страх и разслоение, което притъпява в хората усещането за сила и реалност.
Какво е християнската религия, която и българите са приели. Всяко общество на даден етап от своето развитие се характеризира с определени интелектуални, морални и културни тенденции характерни за дадената епохата. В този аспект християнската религия се явява духът на времето за период от около 2000г. Възниква в пределите на Римската империя заимствайки от предшестващите общества и оформила един образа на земния бог- Исус Христос, символа на религията и разбирането за света представено в Библията.
Изследователите на тази епоха определят Библията, като астрологичен литературен хибрид в който са намерили отражения митовете на предишни религии. В основата е преклонението пред Слънцето, като източник на живот и фигурата на Исус поставена на мястото на слънцето. По този начин Исус се превръща в политическа фигура и се използва за обществен контрол.
325г. след появата на Христос, на Никейския събор, римския император Константин установява политическите мотивировки на Християнската доктрина. До днес тя обслужва интересите на властващи за постигане на контрол над народите по света носейки войни и страдания.
Въпреки това в тази религия, както и в други, има и много положителни послания. Автентични източници от ранното християнство недвусмислено показват идеалистичния поглед и въжделения, но в по късните етапи виждаме изкривяване на тези идеали и използването им в угода на властващите.
Днес сме свидетели на опити, както за противопоставяне на религиите, така и на повик за примирение. Въпреки това сме свидетели на ожесточена борба за световно господство. Прокламирания глобализъм на западния начин на живот и налагане на монетаризма в много отношения се сблъсква с други цивилизации и култури, които не го възприемат. Спомнете си кръстоносните походи след 1000г. от н.е.
Зад фасадата на смирението пред божествата се разработват жестоки сценарии за потискане на народите. Стремежа за все повече и повече печалба изкривява реалността и води до драстични промени в условията за живота на земята.
Народите трябва да разберат това и да се противопоставят на правителствата, политиците и притежателите на финансовите средства, които провеждат тази политика. Наистина има необходимост от нов световен ред, но не за трупане на богатства само за ограничен брой хора а за решаване на възникващите проблеми от развитието и нарастващото население използвайки разумно ресурсите на планетата ни. Това изисква да променим поведението си, за да се измести структурата на властта към хората, да се бойкотира днешната система базирана на монетаризма -робство чрез дълг.
Много неща могат да се постигнат ако има разум и желание.
„Тези които си спомнят миналото, ще бъдат господари на бъдещето”
Мъдростта на човечеството е създала и послания, които ако станат осъзнати и вътрешно присъщи, биха направили света по-добър:
„ Застани без страх пред лицето на врага си!
Бъди смел и честен и Бог ще те възлюби!
Винаги казвай истината, дори това да води до смърт!
Закриляй слабите и не върши зло!”

вторник, 24 февруари 2009 г.

ШОК-ОБЪРКАНОСТ-БЪДЕЩЕ

БЪЛГАРИЯ 681г.
Когато хан Аспарух решава да основе държава на племето си в нови земи и сключва съюз с местните племена населяващи земите на днешна България, той прилага няколко много прости но фундаментални правила- закони:

Символични данъци на населението
Социална справедливост
Сигурна защита на границите от външни посегателства
Равнопоставеност между правата и задълженията на населението скрепени с договор
Религиозна толерантност, дълго шлифована в пряк досег с различни религии




БЪЛГАРИЯ 2009

Населението на планетата расте. В България намалява. Света започва да се задръства с излишества. Природата се използва недостатъчно разумно. Научно техническия прогрес създава все повече продукти, които изискват пространство и грижи, но без които живота би бил по- спокоен и добър /въоръженията, прекомерното натрупване на луксове в живота, освобождаване на все по- голям брой хора от трудова
заетост, нивото на грамотност на хората се занижава, липсва адекватна идея за устойчиво и хармонично развитие на планетата/
На този фон какво може да се каже за нашата страна. Нищо ободряващо. Ние сме в зоната на мрака. Намаляващо население, влошаване на жизненото ниво и среда, влошаващо се образование, намаляващи производствени възможности, външна задлъжнялост и зависимост, липса на природни богатства или тяхното неразумно използване.
Питам се днес по-слаби ли са умствените възможности на управляващите но и не само на тях, тъй като след 1330години би следвало цялото население да има повече умствен потенциал от праотците ни. Къде са днес тези фундаментални принципи за консолидация на всяко едно общество, не само на българското?
Някой, някога е казал, че повечето от хората нямат достатъчно умствени възможности за да разберат манипулациите, които извършват с тях банкерите и техните посредници- политиците и как тази олигархия ги граби. Аз бих допълнил, че не могат и да преценят, коя система защитава техния интерес и коя е против. Не могат да преценят, кой политик е с тях и кой е платено зомби. Ето защо “нямаме” нужда от добро образование и изучаване на неудобни дисциплини.
Защото слепеца има нужда някой да го води а прогледналия сам избира пътя си и съдбините си.
Мислех да се огранича до тук но ставащото през последните дни ме кара да продължа.
За наглостта, с която ни баламосват по отношение далаверите в някои държавни институции, не мога да намеря думи. Това което се набива в очи е продължаващата манипулация с обществото насочена към продължаващо разделение и противопоставяне на хората с отвличащи теми, които са в общи линии старите /комунистите са виновни, държавна сигурност, етносите, чуждите сили, Русия, конфликти между стари и млади, умни и прости, софиянци и провинциалисти, леви и десни и какво ли не/. Това дава възможност на всички досега добрали се до властови позиции, да си осигурят заблудени поддръжници и отново да са на сцената а това ще довърши всички.
Нека всеки да се запита, докъде са го довели неговите заблуди и какво е направил за да не е така както не му харесва. Бил ли е на висотата на разума и дали не е време да каже стоп на манипулацията и продажното управление.

Е за днес това е моята тема за размисъл. Ако не съм прав коригирайте ме.

За да не бъдем заблуждавани и мамени трябва да сме информирани и мислещи. За повече информация може да прочетете посочените по-долу сайтове:

http://frognews.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=11132&Itemid=301
http://doc.hit.bg/
http://www.east-west.hit.bg/tezisi.pdf
http://cherkezs.log.bg/article.php?article_id=12894
http://web.hit.bg/bgsviat/parvaBGrepublika.html
http://www.kaminata.net/topic-t18579.html?sid=378986314988c04542de696b34cbe279#p126132

Това е малка част от писмената мисъл на човечеството даваща възможност запознавайки се с различни мнения и становища да търсим рационалното за бъдещето на човечеството.
За тези, които имат време и възможност, ще препоръчам и няколко филма, които може да свалите от Интернет.

Zeitgeist - Духът на времето
End Game - Краят на играта
Kingdom of Heaven - Небесно кралство
The Secret - Тайната

Всичко това е част от разума на поколенията, който трябва да се използва за оцеляването на планетата Земя.

Как да се измъкнем от капана в който сме попаднали е нещо, което трябва да се реши от самите хора с тяхната активна позиция.

ИЗРАЗЕТЕ Я! днес 2009г.

неделя, 1 февруари 2009 г.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

2009

Годината започна ядно.
Гневът на свестните си пролича.
Дали започва нов светла ера или света върви към мрака пак.
Народи много и хищници се народиха за плячка зажаднели те.
И хвърлят се навред, където кучета не лаят и хората нехаят.

Света променя се отново!
Народите дали?
Разумът е ли тази сила, която ще ни победи.

Стачка в Гърция,
Стачка във Франция.
Финансовата криза ни държи.
Какво ли още ще тежи?
Блокирани сме ний.

Отминаха ни слава богу,
мрачни кървави съдби,
но победени бяхме ни
от собствените си безпаметни души.

Ще търси взора хубавите дни,
народа български ,
създал със добрини,
но сбъркал крачките в строя,
загуби ги и днес тъжи.

Заминаха в чужбина много млади,
деца на нашата земя,
оставили Родината в рани
с надеждата за по-добра съдба.


Родино наша малка като длан,
посърна твоята снага,
това което ти отгледа и създаде
опропастихме ний.

Ще дойдат нови дни.
И нови хора ще се появят.
Но те какво от нас ще наследят,
освен прекършената ти снага.

Не искам аз да знам за блудкавите ти поети,
За тез незнаещи как житото расте
и как в завода пот се лее
и вятъра свиреп в скелето лудее.
За тез които в топли кабинети,
измисляха си разни теми
за угода на властта.

И тез които лъгаха безсрамно,
как меда ще потече
и чакаха смирено
някой кокал да им подаде.

Загробиха те свои
затуй е мъката ми знай
и тя не ще отмине скоро.

Шуми вековния Балкан
Закътал в скута си полята плодородни
И чака своя час да каже баста!

неделя, 25 януари 2009 г.

ОСТАВЕНО ЗА ПОКОЛЕНИЯТА

/ За децата на БЪЛГАРИЯ по света /
Преживявайки годините наречени преход към по-добро, се връщам в нашите млади години, когато освен че се стремяхме да се развиваме и усвоявахме и знания и опит, не подминавахме и поезията. Тя ни радваше и осмисляше трудностите, с които се сблъсквахме. Сега от разстоянието на времето искам да ви напомня за един от големите Български поети и строител на истинската народна България, чието творчество ще остане като символ на епохата и възвишения човешки дух.
Жалко е че съграденото от хората на тази епоха днес се поругава и разпилява
.


откъси от произведения на П. Пенев


ДНИ НА ПРОВЕРКА

Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват!
С ласкателство коварно те ще те тешат.
Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват,
когато затъжиш, с теб двойно уж тъжат.
С тревогите ти лицемерно се тревожат
и после в зла интрига ще те оплетат.

Днес чаша в кръчмата ще ти предложат,
а утре подир фуста ще те отклонят.
Насред път за да могат да те спрат -
небето и земята ще сберат!
Познавам ги! Добре ги опознах! -
Бях с тях на чашка, думах с тях,
каквото те ми наумиха...

В мен срещата на две епохи стана,
ехтя у мен двубоят им жесток!

- Не е ли днеска празна пещера човекът,
където лозунгите хвърлени отекват с екот
на дните в шеметния бързо тек?
И тоя век не е ли моя мащеха?
Дали не съм завареник на тоя век?
Дали за него жертвите с кръвта си плащаха?
Дали роден съм рано?... Или закъснях?

И друговерец аз не станах,
макар надзъртах в чужди дом през старата ключалка
.
През огън минал, връщам се - стомана!
Стоманата и тя омеква при закалка!
Объркал крачка в строя на човешкия безброй,
излязъл от редицата за малко - аз посоката сверих
Сверих я на сърцето си по точния компас,
на разума в хладилника събитията жежки охладих:
Видях! Посоката е вярна! И върхът е там! Пред нас!.

Зад моето чело, родени от съмнението,
насрещни ветрове се бият, вият страховито,
събарят канари от неотменните задачи,
бунтуват с бяс едно небе, тревожно гръмовито;
връхлитат тежки облаци, бучат и плачат
и слепоочията се замерват със светкавици:
клокочи буря, адска буря в дън душата ври,
от нервите ми опнати тя звънки струни прави си
и моя мозък осветкавичен гори...


По дяволите! -
празно шумният пазар на суетата празна! -
На тоя свят
за мач и вкустничка чорба не съм дошъл!
Възседнал валяка грамаден на епохата желязна,
аз ида с громол
на деня по острия чакъл.
На мой та съвест новото правителство реши:
не са за мен
съблазните минутни, когато пак
човешкото сърце крещи на дните смутни в шепите барутни!...

Дойдох на тоя свят
да видя слънцето,
в ръка да взема
плода на радостта,
наливал сладост много векове.
Написана е моята съдба поема
във по-свободни, бели стихове
и с теб, епохо, ний не се римуваме,
но ритъмът един и същ е в нас!

И не от вчера ний воюваме,
и не от вчера в зной и мраз
сивей на моя гръб работната рубашка,
попивала потта солена на усилни дни.

Не знам ще доживея ли до старини,
не знам дали в ръка с тояжка
ще търся порти и пътека.

Дори да си отида рано - нека!
На мен ми стига, че навреме се родих!
Това столетие сега е мой длъжник!
За него с кръв и пот платих,
платил съм всеки негов миг,
платих му приживе,

Аз имам да уреждам с него сметка!
Записал съм си я в партийни директиви
и то през всяка нова петилетка
ще плаща с лихвите на моите мечти.

О, колко много има то да ми плати!
С протегнати ръце,
с отворени очи ще си умра.
И след смъртта ми, към зорилата зора,
ще гледат моите очи,
ще гледат дотогава -
и моята душа ще бъде будна,
дорде, поела по посока права,
премине най-подир Съдбата многолюдна
и всички трудности през прохода.
И пак ще бъда като барабанчик в похода,
и пак ще водя маршовата стъпка на родината -
аз, глас и съвест на епохата
!

Ще отекнат през обедния кръстопът годините.
И пак ще се върти по стародавния си път земята -
деня на хората ще грейне още по-засмян.
Ще имат те редовен превоз до луната с експрес ракетоплан.

Ще има пак звезди... и кучета... ще има,
виещи към тях... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!


РОДИНА

Аз съм наследникът,
законно признат,
признат от времето
за негов роднина.
Аз съм богат!
Много богат! -
Имам богатство
с име Родина!


Животът в чужди край да ме захвърли,
с най-тежки мъки там да ме притисне,
да съхне жадно гладното ми гърло,
порой от грижи ядно да ме плисне,
без път и без очи да бъда в дните,
да бъда без нозе и без ръце -
щом с топлите си удари в гърдите
напира още моето сърце
и тласка кръв по живите ми жили -
и ти, Родино, ще си жива! Зная!
А щом си жива, аз ще найда сили,
ще имам сили
всичко да изтрая!

Обичам непокорния ти вятър,
когато зашуми като порой,
когато накълбява в небесата
и смита облаците в бой!
Обичам те, когато вечер
надалече
над сините гори,
чукарите -
горят на залеза пожарите,
когато кипналият гняв на висините
надвеси
дъждовни завеси
над равнините,
в които
с жълти лица
като слънца
греят и гледат
цъфналите слънчогледи.
Обичам сенокосните ти дни
из росните ливади,
бистроезерните планини
с гърмящи водопади,
реките
с трясъците ледоходни
и в равнините
хлебородни -
житата
тържествено плиснали
вълна след вълна,
в лозята -
гроздовете тежко надвиснали,
с кехлибарени едри зърна.
Обичам градините зелено зашумени,
клони свели чак до земята
с мъхести праскови,
зарзали златни
и ябълки сладки, румени.
Обичам твойте вечери и нощи тихи,
и буйния ти зимен вихър,
и дните ти, когато
като салют на идващото лято
първият пролетен гръм прогърми,
когато то заеме из полята
позицията своя
и разгърне строя
на бойци- кръстци.
Свидни са за мене песните старинни,
с гняв и болка пълни от робските години,
роякът на девойки в блоковите ниви,
крехкият им смях и гласове звънливи.
Аз чувам как сърцето ти пулсира,
когато тракторите с марш напират
из полето,
над което
слънчевите облаци манифестират
по синия площад на небето.


Напразно се готвят,
защото
такава земя,
дишала
на дните барутни
дима,
прочела докрай
на войната
кървавата книга,
която знай
на бой се вдига
с неканените тирани -
такава земя,
на нас поверена,
ще остане
завинаги
непокорена!
Не искаме да бъдем

мишени
на бизнесмените
кръвожадни!
Пред хиените
на колени
никога
няма да паднем!
Бъди спокойна, РОДИНО!
Нека те клеветят!
нека ръмжат
враговете! -
Знай, че
бури
и мълнии
кръжат
само над върховете
!


Душата ми не е модерен ресторант...

Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!
Не искам да пилея гордия талант
в дребнавости и лични, празни драми! -

Когато цялата планета ври в борби
и взрив тежи на дните в небосводите,
когато следната година може би
война ще връхлети върху народите!

На колебливостта отхвърлям гневно бремето
в излишна нежност и сантиментални думи!
Аз искам в крак да бъда
с марша смел на времето
и да воюват
стиховете ми - куршуми!

За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане! Мен чака ме епохата,
Сина си слънчев чака вечността

събота, 24 януари 2009 г.

АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ

Ако някой ви каже:
- В живота си аз не тъжа -
не му вярвайте, хора!
Той лъже!
Това е лъжа!
Всеки!
Всеки за нещо в живота скърби.
А от всички
най-много
и винаги -
аз може би!

Имам син първороден,
имам малко дете -
на година и четири месеца цели.
Аз съм весел! И тъжен,
че без мен то расте
и очите ми
още не са го видели.
То говорело вече,
то казвало "татко!"
и на снимката с пръстче посочвало мен.
Не съм чувал
гласчето му крехко и сладко
не съм галил косиците,
по-светли от лен.
То не знай,
не разбира какво е Родина,
то не знай
защо майка му днес е сама.
- Моят път към дома
през Димитровград мина -
вече втора година
вървя към дома.

Кoй не е преживявал
такава разлъка,
кой за моята мъка
ще ме обвини? -
Освен своята пот
днес и своята мъка
ние даваме
в тези строителни дни!
Тази мъка е сила
и вяра корава!
Нека двойно сърцето боли в тези дни! -
Този, който в строежа
и мъка познава,
той не може
и няма да му измени.
П.Пенев
КАКВО СТАВА В БЪЛГАРИЯ

Газова криза.
Протести на студенти, еколози, животновъди, майки.
Икономическа световна криза.
Блокирани гранични пропускателни пунктове с Гърция.
Предстоящи парламентарни избори.
Протести на полицаи.
Критики от страна на ЕС и спиране на средства
.

Най-големият фарс от случилото се на 14 януари 2009г. е простият факт, че протест, замислен срещу правителството и корупцията, се превърна в събитие, помогнало на правителството. Това стана с една елементарна инсценировка между лумпени и полиция, която се превърна в основна новина и напълно измести темата на протеста. Всички започнаха да коментират побоя и кой колко е виновен за него, и напълно се забрави и за корупцията, и за покварата, и за критиките на ЕС, и за наглостта на самите управляващи, които дори не се крият като крадат.В самия протест имаше и други доста унизителни неща. Присъствието сред протестиращите, на хора от предишни управления, срещу които също е имало такива протести. Най-ясно това бяха хора от ДСБ – познати физиономии от някогашната корумпирана върхушка на Иван Костов, които през 2001 г. също бяха заплашени от изритване от властта от гневни граждани. На същия този площад. И срещу тях се викаше „мафия" и „вън". Сега те бяха сред викащите. По тази схема, след 4-5 години можем да видим Овчаров и Р.Петков като протестиращи срещу корупцията на правителството на ГЕРБ. Изключително унизително е отминалото време, по подобен начин, да пречиства греховете. И затънали до уши хора, да се оказват чисти като сълзици. И в крайна сметка, ако не можехме да натупаме тия зад полицаите, защо поне не натупахме предишните крадци, които бяха дошли при нас?Разбира се, на този запомнящ се ден, не остана незабележим и впечатляващият факт, че в момента на най-голямата корупция, и в момент в който ЕС всеки месец ни наказва с нещо, та в този момент, в 2-милионна София, се събраха едва 3-4 хиляди души да протестират срещу корупцията. Като че ли българинът няма нищо против случващото се, и не желае промяна. Ако натискът за промяна, и за честност и справедливост, го няма „отдолу", трябва ли той да се налага от елита „отгоре"?Все пак нека завършим този коментар с малко оптимизъм. Вероятно не е съгласен народът с корупцията, и има недоволство и протест. Но самият механизъм на „уличен натиск" е нещо, което се е поизтъркало и гражданите не го одобряват. Особено с оглед на факта, че до сега след уличен натиск, винаги промяната е докарвала във властта по-големи шмекери и от предишните. Но ако има недоволство и тежнение за промяна, а то не се преобразява в митинги и протести, вероятно това недоволство търси нова форма за изява. Възможно е и именно това да е шансът на проекти от типа „Българска Интернет Партия". Нови подходи, нови средства за пробив и натиск върху управлението. За разлика от хилавото присъствие по площадите, членската маса на БИП се увеличава доста бързо, спрямо влаганите ресурси. Т.е. народът не е апатичен и търси как да срути системата. Но просто търси нещо ново. Именно това може би ще бъде изненадата в скоро време за олигархията. Тя лесно се справи с един протест като пусна няколко лумпена, които да дадат повод на полицията да разтури целия митинг. Но няма как да ни пусне лумпени на нас, нито пък полиция. Няма как да се справи с новото, идващо по нов и непреодолим начин.

Изложените по-горе съждения не са мои а са споделени. Интересно е да се отбележи, че все пак в НС бях принудени да приемат някои закони, като спиране заменки на гори и реституцията в Студентския град, макар и след дъжд качулка. Освен това беше обещано и повишаване екстрите на репресивния апарат- полицията, за да може той да мачка трудовия човек.

Разбира се че всеки има право на нормално съществуване, което сега е привилегия за около 30% от населението- според соц. изследвания на Ноема те са с доход над 1000лв./месечно на човек/. Според КНСБ, издръжката на живота е около 473лв./месечно на човек а прага на бедността 185лв.за 22% от хората в собствената им РОДИНА. Всеки сам може да прецени на кое стъпало на социалната стълбица е и дали това го удовлетворява.

В международен план виждате как ни оценяват, тоалетна, блокиране изходните ни гранични пунктове, нелепи обвинения срещу наши граждани, ултиматуми към нашата енергетика и промишленост, непризнаване на дипломи, забрана за нормална работа в европейски държави, неплащане задължения към страната ни и какво ли още не.


http://www.vbox7.com/play:937e1dd8 - За теб Българио
http://vbox7.com/play:500d13ad -Дунавско хоро
http://vbox7.com/play:fe9f15c3 - Рилския манастир