КЪДЕ СМЕ НИЕ

2009

Годината започна ядно.
Гневът на свестните си пролича.
Дали започва нов светла ера или света върви към мрака пак.
Народи много и хищници се народиха за плячка зажаднели те.
И хвърлят се навред, където кучета не лаят и хората нехаят.

Света променя се отново!
Народите дали?
Разумът е ли тази сила, която ще ни победи.

Стачка в Гърция,
Стачка във Франция.
Финансовата криза ни държи.
Какво ли още ще тежи?
Блокирани сме ний.

Отминаха ни слава богу,
мрачни кървави съдби,
но победени бяхме ни
от собствените си безпаметни души.

Ще търси взора хубавите дни,
народа български ,
създал със добрини,
но сбъркал крачките в строя,
загуби ги и днес тъжи.

Заминаха в чужбина много млади,
деца на нашата земя,
оставили Родината в рани
с надеждата за по-добра съдба.


Родино наша малка като длан,
посърна твоята снага,
това което ти отгледа и създаде
опропастихме ний.

Ще дойдат нови дни.
И нови хора ще се появят.
Но те какво от нас ще наследят,
освен прекършената ти снага.

Не искам аз да знам за блудкавите ти поети,
За тез незнаещи как житото расте
и как в завода пот се лее
и вятъра свиреп в скелето лудее.
За тез които в топли кабинети,
измисляха си разни теми
за угода на властта.

И тез които лъгаха безсрамно,
как меда ще потече
и чакаха смирено
някой кокал да им подаде.

Загробиха те свои
затуй е мъката ми знай
и тя не ще отмине скоро.

Шуми вековния Балкан
Закътал в скута си полята плодородни
И чака своя час да каже баста!