/ За децата на БЪЛГАРИЯ по света /
Преживявайки годините наречени преход към по-добро, се връщам в нашите млади години, когато освен че се стремяхме да се развиваме и усвоявахме и знания и опит, не подминавахме и поезията. Тя ни радваше и осмисляше трудностите, с които се сблъсквахме. Сега от разстоянието на времето искам да ви напомня за един от големите Български поети и строител на истинската народна България, чието творчество ще остане като символ на епохата и възвишения човешки дух.
Жалко е че съграденото от хората на тази епоха днес се поругава и разпилява.
откъси от произведения на П. Пенев
ДНИ НА ПРОВЕРКА
Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват!
С ласкателство коварно те ще те тешат.
Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват,
когато затъжиш, с теб двойно уж тъжат.
С тревогите ти лицемерно се тревожат
и после в зла интрига ще те оплетат.
Днес чаша в кръчмата ще ти предложат,
а утре подир фуста ще те отклонят.
Насред път за да могат да те спрат -
небето и земята ще сберат!
Познавам ги! Добре ги опознах! -
Бях с тях на чашка, думах с тях,
каквото те ми наумиха...
В мен срещата на две епохи стана,
ехтя у мен двубоят им жесток!
- Не е ли днеска празна пещера човекът,
където лозунгите хвърлени отекват с екот
на дните в шеметния бързо тек?
И тоя век не е ли моя мащеха?
Дали не съм завареник на тоя век?
Дали за него жертвите с кръвта си плащаха?
Дали роден съм рано?... Или закъснях?
И друговерец аз не станах,
макар надзъртах в чужди дом през старата ключалка.
През огън минал, връщам се - стомана!
Стоманата и тя омеква при закалка!
Объркал крачка в строя на човешкия безброй,
излязъл от редицата за малко - аз посоката сверих
Сверих я на сърцето си по точния компас,
на разума в хладилника събитията жежки охладих:
Видях! Посоката е вярна! И върхът е там! Пред нас!.
Зад моето чело, родени от съмнението,
насрещни ветрове се бият, вият страховито,
събарят канари от неотменните задачи,
бунтуват с бяс едно небе, тревожно гръмовито;
връхлитат тежки облаци, бучат и плачат
и слепоочията се замерват със светкавици:
клокочи буря, адска буря в дън душата ври,
от нервите ми опнати тя звънки струни прави си
и моя мозък осветкавичен гори...
По дяволите! -
празно шумният пазар на суетата празна! -
На тоя свят
за мач и вкустничка чорба не съм дошъл!
Възседнал валяка грамаден на епохата желязна,
аз ида с громол
на деня по острия чакъл.
На мой та съвест новото правителство реши:
не са за мен
съблазните минутни, когато пак
човешкото сърце крещи на дните смутни в шепите барутни!...
Дойдох на тоя свят
да видя слънцето,
в ръка да взема
плода на радостта,
наливал сладост много векове.
Написана е моята съдба поема
във по-свободни, бели стихове
и с теб, епохо, ний не се римуваме,
но ритъмът един и същ е в нас!
И не от вчера ний воюваме,
и не от вчера в зной и мраз
сивей на моя гръб работната рубашка,
попивала потта солена на усилни дни.
Не знам ще доживея ли до старини,
не знам дали в ръка с тояжка
ще търся порти и пътека.
Дори да си отида рано - нека!
На мен ми стига, че навреме се родих!
Това столетие сега е мой длъжник!
За него с кръв и пот платих,
платил съм всеки негов миг,
платих му приживе,
Аз имам да уреждам с него сметка!
Записал съм си я в партийни директиви
и то през всяка нова петилетка
ще плаща с лихвите на моите мечти.
О, колко много има то да ми плати!
С протегнати ръце,
с отворени очи ще си умра.
И след смъртта ми, към зорилата зора,
ще гледат моите очи,
ще гледат дотогава -
и моята душа ще бъде будна,
дорде, поела по посока права,
премине най-подир Съдбата многолюдна
и всички трудности през прохода.
И пак ще бъда като барабанчик в похода,
и пак ще водя маршовата стъпка на родината -
аз, глас и съвест на епохата!
Ще отекнат през обедния кръстопът годините.
И пак ще се върти по стародавния си път земята -
деня на хората ще грейне още по-засмян.
Ще имат те редовен превоз до луната с експрес ракетоплан.
Ще има пак звезди... и кучета... ще има,
виещи към тях... като преди.
Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!
РОДИНА
Аз съм наследникът,
законно признат,
признат от времето
за негов роднина.
Аз съм богат!
Много богат! -
Имам богатство
с име Родина!
Животът в чужди край да ме захвърли,
с най-тежки мъки там да ме притисне,
да съхне жадно гладното ми гърло,
порой от грижи ядно да ме плисне,
без път и без очи да бъда в дните,
да бъда без нозе и без ръце -
щом с топлите си удари в гърдите
напира още моето сърце
и тласка кръв по живите ми жили -
и ти, Родино, ще си жива! Зная!
А щом си жива, аз ще найда сили,
ще имам сили
всичко да изтрая!
Обичам непокорния ти вятър,
когато зашуми като порой,
когато накълбява в небесата
и смита облаците в бой!
Обичам те, когато вечер
надалече
над сините гори,
чукарите -
горят на залеза пожарите,
когато кипналият гняв на висините
надвеси
дъждовни завеси
над равнините,
в които
с жълти лица
като слънца
греят и гледат
цъфналите слънчогледи.
Обичам сенокосните ти дни
из росните ливади,
бистроезерните планини
с гърмящи водопади,
реките
с трясъците ледоходни
и в равнините
хлебородни -
житата
тържествено плиснали
вълна след вълна,
в лозята -
гроздовете тежко надвиснали,
с кехлибарени едри зърна.
Обичам градините зелено зашумени,
клони свели чак до земята
с мъхести праскови,
зарзали златни
и ябълки сладки, румени.
Обичам твойте вечери и нощи тихи,
и буйния ти зимен вихър,
и дните ти, когато
като салют на идващото лято
първият пролетен гръм прогърми,
когато то заеме из полята
позицията своя
и разгърне строя
на бойци- кръстци.
Свидни са за мене песните старинни,
с гняв и болка пълни от робските години,
роякът на девойки в блоковите ниви,
крехкият им смях и гласове звънливи.
Аз чувам как сърцето ти пулсира,
когато тракторите с марш напират
из полето,
над което
слънчевите облаци манифестират
по синия площад на небето.
Напразно се готвят,
защото
такава земя,
дишала
на дните барутни
дима,
прочела докрай
на войната
кървавата книга,
която знай
на бой се вдига
с неканените тирани -
такава земя,
на нас поверена,
ще остане
завинаги
непокорена!
Не искаме да бъдем
мишени
на бизнесмените
кръвожадни!
Пред хиените
на колени
никога
няма да паднем!
Бъди спокойна, РОДИНО!
Нека те клеветят!
нека ръмжат
враговете! -
Знай, че
бури
и мълнии
кръжат
само над върховете!
Душата ми не е модерен ресторант...
Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!
Не искам да пилея гордия талант
в дребнавости и лични, празни драми! -
Когато цялата планета ври в борби
и взрив тежи на дните в небосводите,
когато следната година може би
война ще връхлети върху народите!
На колебливостта отхвърлям гневно бремето
в излишна нежност и сантиментални думи!
Аз искам в крак да бъда
с марша смел на времето
и да воюват
стиховете ми - куршуми!
За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане! Мен чака ме епохата,
Сина си слънчев чака вечността
неделя, 25 януари 2009 г.
събота, 24 януари 2009 г.
АКО НЯКОЙ ВИ КАЖЕ
Ако някой ви каже:
- В живота си аз не тъжа -
не му вярвайте, хора!
Той лъже!
Това е лъжа!
Всеки!
Всеки за нещо в живота скърби.
А от всички
най-много
и винаги -
аз може би!
Имам син първороден,
имам малко дете -
на година и четири месеца цели.
Аз съм весел! И тъжен,
че без мен то расте
и очите ми
още не са го видели.
То говорело вече,
то казвало "татко!"
и на снимката с пръстче посочвало мен.
Не съм чувал
гласчето му крехко и сладко
не съм галил косиците,
по-светли от лен.
То не знай,
не разбира какво е Родина,
то не знай
защо майка му днес е сама.
- Моят път към дома
през Димитровград мина -
вече втора година
вървя към дома.
Кoй не е преживявал
такава разлъка,
кой за моята мъка
ще ме обвини? -
Освен своята пот
днес и своята мъка
ние даваме
в тези строителни дни!
Тази мъка е сила
и вяра корава!
Нека двойно сърцето боли в тези дни! -
Този, който в строежа
и мъка познава,
той не може
и няма да му измени.
П.Пенев
- В живота си аз не тъжа -
не му вярвайте, хора!
Той лъже!
Това е лъжа!
Всеки!
Всеки за нещо в живота скърби.
А от всички
най-много
и винаги -
аз може би!
Имам син първороден,
имам малко дете -
на година и четири месеца цели.
Аз съм весел! И тъжен,
че без мен то расте
и очите ми
още не са го видели.
То говорело вече,
то казвало "татко!"
и на снимката с пръстче посочвало мен.
Не съм чувал
гласчето му крехко и сладко
не съм галил косиците,
по-светли от лен.
То не знай,
не разбира какво е Родина,
то не знай
защо майка му днес е сама.
- Моят път към дома
през Димитровград мина -
вече втора година
вървя към дома.
Кoй не е преживявал
такава разлъка,
кой за моята мъка
ще ме обвини? -
Освен своята пот
днес и своята мъка
ние даваме
в тези строителни дни!
Тази мъка е сила
и вяра корава!
Нека двойно сърцето боли в тези дни! -
Този, който в строежа
и мъка познава,
той не може
и няма да му измени.
П.Пенев
КАКВО СТАВА В БЪЛГАРИЯ
Газова криза.
Протести на студенти, еколози, животновъди, майки.
Икономическа световна криза.
Блокирани гранични пропускателни пунктове с Гърция.
Предстоящи парламентарни избори.
Протести на полицаи.
Критики от страна на ЕС и спиране на средства.
Най-големият фарс от случилото се на 14 януари 2009г. е простият факт, че протест, замислен срещу правителството и корупцията, се превърна в събитие, помогнало на правителството. Това стана с една елементарна инсценировка между лумпени и полиция, която се превърна в основна новина и напълно измести темата на протеста. Всички започнаха да коментират побоя и кой колко е виновен за него, и напълно се забрави и за корупцията, и за покварата, и за критиките на ЕС, и за наглостта на самите управляващи, които дори не се крият като крадат.В самия протест имаше и други доста унизителни неща. Присъствието сред протестиращите, на хора от предишни управления, срещу които също е имало такива протести. Най-ясно това бяха хора от ДСБ – познати физиономии от някогашната корумпирана върхушка на Иван Костов, които през 2001 г. също бяха заплашени от изритване от властта от гневни граждани. На същия този площад. И срещу тях се викаше „мафия" и „вън". Сега те бяха сред викащите. По тази схема, след 4-5 години можем да видим Овчаров и Р.Петков като протестиращи срещу корупцията на правителството на ГЕРБ. Изключително унизително е отминалото време, по подобен начин, да пречиства греховете. И затънали до уши хора, да се оказват чисти като сълзици. И в крайна сметка, ако не можехме да натупаме тия зад полицаите, защо поне не натупахме предишните крадци, които бяха дошли при нас?Разбира се, на този запомнящ се ден, не остана незабележим и впечатляващият факт, че в момента на най-голямата корупция, и в момент в който ЕС всеки месец ни наказва с нещо, та в този момент, в 2-милионна София, се събраха едва 3-4 хиляди души да протестират срещу корупцията. Като че ли българинът няма нищо против случващото се, и не желае промяна. Ако натискът за промяна, и за честност и справедливост, го няма „отдолу", трябва ли той да се налага от елита „отгоре"?Все пак нека завършим този коментар с малко оптимизъм. Вероятно не е съгласен народът с корупцията, и има недоволство и протест. Но самият механизъм на „уличен натиск" е нещо, което се е поизтъркало и гражданите не го одобряват. Особено с оглед на факта, че до сега след уличен натиск, винаги промяната е докарвала във властта по-големи шмекери и от предишните. Но ако има недоволство и тежнение за промяна, а то не се преобразява в митинги и протести, вероятно това недоволство търси нова форма за изява. Възможно е и именно това да е шансът на проекти от типа „Българска Интернет Партия". Нови подходи, нови средства за пробив и натиск върху управлението. За разлика от хилавото присъствие по площадите, членската маса на БИП се увеличава доста бързо, спрямо влаганите ресурси. Т.е. народът не е апатичен и търси как да срути системата. Но просто търси нещо ново. Именно това може би ще бъде изненадата в скоро време за олигархията. Тя лесно се справи с един протест като пусна няколко лумпена, които да дадат повод на полицията да разтури целия митинг. Но няма как да ни пусне лумпени на нас, нито пък полиция. Няма как да се справи с новото, идващо по нов и непреодолим начин.
Изложените по-горе съждения не са мои а са споделени. Интересно е да се отбележи, че все пак в НС бях принудени да приемат някои закони, като спиране заменки на гори и реституцията в Студентския град, макар и след дъжд качулка. Освен това беше обещано и повишаване екстрите на репресивния апарат- полицията, за да може той да мачка трудовия човек.
Разбира се че всеки има право на нормално съществуване, което сега е привилегия за около 30% от населението- според соц. изследвания на Ноема те са с доход над 1000лв./месечно на човек/. Според КНСБ, издръжката на живота е около 473лв./месечно на човек а прага на бедността 185лв.за 22% от хората в собствената им РОДИНА. Всеки сам може да прецени на кое стъпало на социалната стълбица е и дали това го удовлетворява.
В международен план виждате как ни оценяват, тоалетна, блокиране изходните ни гранични пунктове, нелепи обвинения срещу наши граждани, ултиматуми към нашата енергетика и промишленост, непризнаване на дипломи, забрана за нормална работа в европейски държави, неплащане задължения към страната ни и какво ли още не.
http://www.vbox7.com/play:937e1dd8 - За теб Българио
http://vbox7.com/play:500d13ad -Дунавско хоро
http://vbox7.com/play:fe9f15c3 - Рилския манастир
Газова криза.
Протести на студенти, еколози, животновъди, майки.
Икономическа световна криза.
Блокирани гранични пропускателни пунктове с Гърция.
Предстоящи парламентарни избори.
Протести на полицаи.
Критики от страна на ЕС и спиране на средства.
Най-големият фарс от случилото се на 14 януари 2009г. е простият факт, че протест, замислен срещу правителството и корупцията, се превърна в събитие, помогнало на правителството. Това стана с една елементарна инсценировка между лумпени и полиция, която се превърна в основна новина и напълно измести темата на протеста. Всички започнаха да коментират побоя и кой колко е виновен за него, и напълно се забрави и за корупцията, и за покварата, и за критиките на ЕС, и за наглостта на самите управляващи, които дори не се крият като крадат.В самия протест имаше и други доста унизителни неща. Присъствието сред протестиращите, на хора от предишни управления, срещу които също е имало такива протести. Най-ясно това бяха хора от ДСБ – познати физиономии от някогашната корумпирана върхушка на Иван Костов, които през 2001 г. също бяха заплашени от изритване от властта от гневни граждани. На същия този площад. И срещу тях се викаше „мафия" и „вън". Сега те бяха сред викащите. По тази схема, след 4-5 години можем да видим Овчаров и Р.Петков като протестиращи срещу корупцията на правителството на ГЕРБ. Изключително унизително е отминалото време, по подобен начин, да пречиства греховете. И затънали до уши хора, да се оказват чисти като сълзици. И в крайна сметка, ако не можехме да натупаме тия зад полицаите, защо поне не натупахме предишните крадци, които бяха дошли при нас?Разбира се, на този запомнящ се ден, не остана незабележим и впечатляващият факт, че в момента на най-голямата корупция, и в момент в който ЕС всеки месец ни наказва с нещо, та в този момент, в 2-милионна София, се събраха едва 3-4 хиляди души да протестират срещу корупцията. Като че ли българинът няма нищо против случващото се, и не желае промяна. Ако натискът за промяна, и за честност и справедливост, го няма „отдолу", трябва ли той да се налага от елита „отгоре"?Все пак нека завършим този коментар с малко оптимизъм. Вероятно не е съгласен народът с корупцията, и има недоволство и протест. Но самият механизъм на „уличен натиск" е нещо, което се е поизтъркало и гражданите не го одобряват. Особено с оглед на факта, че до сега след уличен натиск, винаги промяната е докарвала във властта по-големи шмекери и от предишните. Но ако има недоволство и тежнение за промяна, а то не се преобразява в митинги и протести, вероятно това недоволство търси нова форма за изява. Възможно е и именно това да е шансът на проекти от типа „Българска Интернет Партия". Нови подходи, нови средства за пробив и натиск върху управлението. За разлика от хилавото присъствие по площадите, членската маса на БИП се увеличава доста бързо, спрямо влаганите ресурси. Т.е. народът не е апатичен и търси как да срути системата. Но просто търси нещо ново. Именно това може би ще бъде изненадата в скоро време за олигархията. Тя лесно се справи с един протест като пусна няколко лумпена, които да дадат повод на полицията да разтури целия митинг. Но няма как да ни пусне лумпени на нас, нито пък полиция. Няма как да се справи с новото, идващо по нов и непреодолим начин.
Изложените по-горе съждения не са мои а са споделени. Интересно е да се отбележи, че все пак в НС бях принудени да приемат някои закони, като спиране заменки на гори и реституцията в Студентския град, макар и след дъжд качулка. Освен това беше обещано и повишаване екстрите на репресивния апарат- полицията, за да може той да мачка трудовия човек.
Разбира се че всеки има право на нормално съществуване, което сега е привилегия за около 30% от населението- според соц. изследвания на Ноема те са с доход над 1000лв./месечно на човек/. Според КНСБ, издръжката на живота е около 473лв./месечно на човек а прага на бедността 185лв.за 22% от хората в собствената им РОДИНА. Всеки сам може да прецени на кое стъпало на социалната стълбица е и дали това го удовлетворява.
В международен план виждате как ни оценяват, тоалетна, блокиране изходните ни гранични пунктове, нелепи обвинения срещу наши граждани, ултиматуми към нашата енергетика и промишленост, непризнаване на дипломи, забрана за нормална работа в европейски държави, неплащане задължения към страната ни и какво ли още не.
http://www.vbox7.com/play:937e1dd8 - За теб Българио
http://vbox7.com/play:500d13ad -Дунавско хоро
http://vbox7.com/play:fe9f15c3 - Рилския манастир
четвъртък, 22 януари 2009 г.
ЗА РАЗУМА
КОГА РАЗУМЪТ СТАВА КАПИТАЛ
Атанас Буров
Патриархални уроци по мениджмънтВ началото на петдесетте години на отминалия век, когато родното ни стопанство изнемогваше, попитали Атанас Буров коя е формулата на успеха, която е носела нему и на България добри резултати в трудни времена. Той не я назовава. Не заради друго, а защото такава формула никой не е измислил.- Всяка нация се добира до благополучие чрез търпение и страдание, чрез просветлени умове, които грижовно отглежда и съхранява - казва Атанас Буров и продължава да разголва своите истини, чрез които с малко пари е правил много пари. - Ако един милион лева бързо се превърти десет пъти в изгодни сделки, той върши работа за десет милиона лева. Но преди това задълбочено проучете всяка сделка и чак тогава здраво се хванете да я реализирате. Аз неспирно изучавам политическа икономика не заради научни титли, а за да печеля пари.Той смята дори, че историята на България трябва да се чете откъм паричната й страна. Политическите изводи, според него, просто са наивни.- В политиката и в стопанския живот са нужни коренно различни хора: в парламента - дърдорковци, в стопанското дело - мъже исполини на духа. Това е доказана теза. Тя може да не е приятна за властниците, да не е приятна и мене, но е задължително условие за просперитет, казва банкерът. И още:- През 1917 година основахме дружество "Бяло море" за търговия с храни и тютюн. Това беше през войната. Вложихме пари в тютюна и веднага го изнесохме. Взехме си парите и накупихме боб, вълна, кожи. На 21 юни 1918 година на власт дойде правителството на Малинов. Складовете на държавата - празни, армията - гладна, войската - гола. "Какво да се прави?" - завайка се премиерът.През цялото време Атанас Буров зорко е следял хода на военните действия и при първия тревожен сигнал, в зенита на изгодните покупки, започва ускорено да се отървава от запасите си.- Продадохме всичко на гладната войска и вложихме парите в минни периметри. Те не губят никога! - казва Буров и продължава да поучава.- Скоро дойде краят на войната. Победителите конфискуваха всичко: кожи, боб, тютюн, вълна, платове... Но нашите мини кой и как ще ги отнесе? Оставаха. От тях ние спечелихме много. Моите пари разиграх на борсата. Спечелих още повече. Накрая прибрах парите в банката! Ето това аз наричам разумът да стане капитал.В тази поредица от сделки Буров се откроява като бизнесмен и като стратег. Но не това негово умение, а едно изречение заслужава внимание. Той казва: "Накрая прибрах парите в банката!" В думите му се чувства удовлетворение от добре свършена работа и удивителната е тъкмо на мястото си. А недоизказано остава: получил си е полагаемата печалба, овреме е прибрал парите си от некоректни платци и накрая под ключ ги е опазил от посегателства.Така и добрият пастир с удовлетворение казва: "Накрая прибрах животните в обора!" И при него недоизказано остава: опазил ги е гръм да не ги порази в полето, злосторник да не ги грабне, звяр да не ги сдави.На единия парите му са свидни, на другия - животните. Всеки с насъщните си грижи.Ето друго дело на практичния разум и на капитала при решаване на наглед прости неща. Като член на кабинета на Александър Стамболийски през 1919 година министър Буров предлага развитието на бубарството да влезе в стопанската програма на правителството. Предрича, че "това занятие като спасителен пояс ще избави народа от нищета". Припомня примера на дедите си по майчина линия Поптодорови, които с кервани от каруци пренасяли големи количества пашкули от Арбанаси до Италия. Дава гаранции, че ще вложи свои капитали в преработката на копринените пашкули.След дълги спорове в правителството премиерът подкрепя Буров.- Стамболийски бе умен и деен човек. Идеята го грабна и той отпусна доста държавни пари за засаждането на черничеви гори. А никой не можеше да предвиди при кое поредно правителство дърветата ще пораснат и листата им ще могат да се ползват за храна на бубите - припомня си банкерът.Край родния град на Буров - Горна Оряховица, той имаше голяма пашкулена фабрика. Толкова голяма, че бубогледачи от четири околии едва смогваха да я зареждат. Сградата на фабриката и сега е запазена.Отглеждането на копринените буби бе женска работа. Така между другите си задължения хиляди домакини прибавяха по някой лев към семейния си бюджет.И баба ми Марина Търновката в горния кат на къщата разстилаше от край до край черничеви листа и клонки. Там хранеше бубите. Вечер, докато минавах към задната стая, стъпвах на пръсти по тясната пътека, да не ги стъпча. След себе си оставах открехната вратата, за да чувам как с острите си зъбки гризат листата. Тихото шумолене на бубите вечер ме приспиваше като кротък дъждец, сутрин ме будеше за училище.Толкова интересно бе да гледаш как от едно семенце се излюпва малка животинка, която ден из ден пълнее. И когато наедрее, като бременна жена, бубата с фини златисти нишки, почва да вие, да вие своята нежна обител, в която изнемощяла, и всичко отдала, накрая себе си повива.Защо ли това красиво творение, изящно по форма и цвят, на тая майсторка-ваятелка носи това грозновато име: пашкул! Когато и последната буба се приютеше в своя пашкул, ние с баба чакахме с нетърпение кога горе на баира глашатаят ще задумка барабана, за да огласи деня на изкупуването на пашкулите. Рано сутрин ги отнасяхме на сборището. Там имаше и други прекупвачи. Но цената на Буровите хора бе по-добра. А те даваха и безплатно "французко бубено семе, приготвено по целюлярната система на Пастьора".Тъй започваше поредно зареждане за буби. То се повтаряше няколко пъти, докато есента парне листата на черниците.За мнозина идеята на Атанас Буров ще се стори мъничка като бубено семе. Ала, притворена и умножена от работливите българи, тя дава следния резултат: до 1939 година България е една от най-големите износителки на копринени пашкули в Европа.Пословичният търговски нюх и бърз рефлекс на Атанас Буров се проявява и в друг наш основен отрасъл - винарството. При посещението си в Германия като външен министър той разбира, че страната е голям вносител на вина. След връщането си министърът поръчва да се проучи възможността за износ на наши вина.В статия на вестник "Мир" от 12 август 1927 година четем: "България произвежда 210 милиона литра вино, консумира до 80 милиона литра... Следователно на западните пазари могат да бъдат изнесени малко над 120 милиона литра... По настояване на г-н Буров Хамбургската търговска камара изпрати в България своя най-добър експерт. Той дегустира вината ни и констатира:"В Германия не знаехме какви прекрасни вина има в България. Вкусът им е подходящ за германския консуматор. Ние можем да ги внасяме по-нашироко от гръцките и от някои французки."В следващите си броеве вестникът пише: "В Горна Оряховица бе основана лозарско-винарска кооперация "Камъка" с 90 членове и с 3000 декара лозя. Банка "Буров" им урежда износа на десертно грозде, на бели и червени вина... И лясковските лозарски кооперации не останаха назад и те потърсиха техните прочути вина".Защо банка "Буров" отваря трезора си за изгодни кредити? Сякаш дочул въпроса ни, Атанас Буров отговаря:- Когато бях в Оксфорд колеж, там се насърчаваше онова, което ще ти носи полза не в момента, а ще ти имаш полза цял живот. Затова се захванах да изнасям по света чист, уханен български мед и руйно, хубаво българско вино. Двете веща, които носят здраве и дълголетие. Изнасях ги чак до Америка. България е богата на цветя, на билки. А пчелата е съвестна работничка: много се труди, малко грижи и храна иска. В Кюстендилско пчелата я смятат за свещена. Да убиеш пчела е грях. Трябва да се прокара закон, според който стопаните на пчелни кошери да получават данъчни облекчения. Тогава всеки в двора си на село ще има по една фабрика за мед. Медът е най-ценната храна и лек. - Не е ли грях, и то голям на държавата, дето разрешава на наши и на чужди фирми да изнасят природните ни богатства и необработени животинските и държавните ни суровини - гневи се Ат. Буров и продължава да плете една след друга убедителни думи. - Помогни на предприемача да създаде производство и като прибави наш, български овеществен труд, да изнесе продукцията си на световни цени. Ето на това аз викам с малкото, което е твое, да получиш повече, защото го заслужаваш.Не остава встрани от погледа му и сбърканата страна на българската търговия. Атанас Буров разказва:- Докъм началото на Първата световна война малка България биеше света по броя на рогат добитък, на овце и коне на декар територия. Евреите, като добри търговци, първи схванаха, че при наличието на толкова много животни в България най-доходна ще е търговията с кожи, с вълна и месо. И набързо създадоха у нас големи картели и корпорации.Ние с брат ми само в Габрово имахме две огромни фабрики, в Русе и Севлиево - по една за обработка на кожи и текстил. А в Горна Оряховица и Лясковец имахме големи салкани. Произведеният у нас гьон е добър, но все пак е среден по качество. А кожата на сивото искърско говедо е прекрасна кожа, от нея се добива гьон на световно равнище, но си нямаме световни майстори да я обработят. Ние изнасяме тонове сурови волски кожи и вълна, а после на високи цени купуваме вносни обувки "Саламандер" и вълнен трикотаж, направени от наша вълна. Позор и нехайство!Известно е, че дедите на Атанас Буров са били големи търговци на добитък. В силните си години и той е бил пристрастен към отглеждането на животни и към търговията с месни изделия. Но на старини човек променя навиците, променя и храната си и той започва да предпочита и да защитава предимствата на екологичните храни. И то кога и къде? По време на заточението си в Дряново през 1948 година.- Където и да е, моят кинетичен ум иска да работи, не може да бездейства - споделя той, а мислите му свободно се носят по равна Добруджа и разработват един проект за сто години напред. Съдете сами вярно ли е неговото усещане към новите тенденции.- Сега съм стар, вече никому ненужен - казва той. - Но ако имам власт, незабавно ще наредя да изкоренят всички дървета край шосетата и на десет метра от тях по цялото протежение да насадят орехи, бадеми и лешници! Изучил съм и знам: България има 120 хиляди километра междуградски и междуселски пътища. Няма да има празно място по тия пътища. Каква гора ще е! Няма тополи, трепетлики и храсти. Плод ще има от тия дървета. Ще задавим Европа с ядки. Тази храна всеки ще я търси...Напоследък Световната здравна организация тревожно зове човечеството да включи в храната си колкото се може повече ядки от орехи, бадеми и лешници.Наскоро нашата преса разпространи съобщението, че голям германо-холандски екоконсорциум е установил, че добруджанската земя и условията в региона са много подходящи именно за засаждане на обширни плантации от орехи, бадеми и лешници. Стойността на предлаганата сделка е 480 млн. евро, осигурени по препоръка на Световната здравна организация. За крайната реализация ще бъдат заети около 50 хиляди души. Въпреки че вложените средства ще започнат да се връщат след години, това мащабно намерение, според експертите, е много целесъобразно и има значение за цяла Европа.И все пак, да си призная, по тая тема нещо не бях напълно убеден. "Та това е житницата на България - мислих си аз. - Как тъй на тая плодородна земя ще се засаждат храсти и дървета?!" Затова за разяснение потърсих ст.н.с. Петър Тодоров. Той дълги години работеше в Изследователския институт по пшеницата.- Климатичните условия в България и особено в Добруджа се промениха - каза той. - Има години, когато 50-60 дни от небето капка дъжд не пада, а други години обилни дъждове повреждат реколтата. В студените без сняг зими растенията измръзват. Опитахме да засаждаме със студоустойчиви семена, но природата си играеше с нас: ние очаквахме суша, то идваше киша, и обратното. Така че засаждането на дървета, чиито плодове имат твърди черупки, е една добра алтернатива.Откъде ли е хрумнала тая идея на банкера Буров?Отговорът не е сложен - дедите му са притежавали 15 големи чифлика и младият Атанас там се е доучвал от природата. И представете си как Буров, извисен от мечтата си, е виждал България, препасана на длъж и шир със 150-хиляден залесителен пояс от плодни дървета. Каква красота, каква благодат! Истинска радост за душата на възрастния мъж.Сякаш той е знаел значението на своята идея, защото ни напомня:- Ако ние сме оцелели като народ, то е само защото сме запазили гората си, майка закрилница и дарилница. И ако ви казвам този проект за засаждане на плодни дървета, то е да не загине, да не умре завинаги това, което зная. И да се разбере, че е имало умни хора в тази най-мила за мене Бългаария.
http://vbox7.com/play:e0153437 -Де е България-Вазов
Атанас Буров
Патриархални уроци по мениджмънтВ началото на петдесетте години на отминалия век, когато родното ни стопанство изнемогваше, попитали Атанас Буров коя е формулата на успеха, която е носела нему и на България добри резултати в трудни времена. Той не я назовава. Не заради друго, а защото такава формула никой не е измислил.- Всяка нация се добира до благополучие чрез търпение и страдание, чрез просветлени умове, които грижовно отглежда и съхранява - казва Атанас Буров и продължава да разголва своите истини, чрез които с малко пари е правил много пари. - Ако един милион лева бързо се превърти десет пъти в изгодни сделки, той върши работа за десет милиона лева. Но преди това задълбочено проучете всяка сделка и чак тогава здраво се хванете да я реализирате. Аз неспирно изучавам политическа икономика не заради научни титли, а за да печеля пари.Той смята дори, че историята на България трябва да се чете откъм паричната й страна. Политическите изводи, според него, просто са наивни.- В политиката и в стопанския живот са нужни коренно различни хора: в парламента - дърдорковци, в стопанското дело - мъже исполини на духа. Това е доказана теза. Тя може да не е приятна за властниците, да не е приятна и мене, но е задължително условие за просперитет, казва банкерът. И още:- През 1917 година основахме дружество "Бяло море" за търговия с храни и тютюн. Това беше през войната. Вложихме пари в тютюна и веднага го изнесохме. Взехме си парите и накупихме боб, вълна, кожи. На 21 юни 1918 година на власт дойде правителството на Малинов. Складовете на държавата - празни, армията - гладна, войската - гола. "Какво да се прави?" - завайка се премиерът.През цялото време Атанас Буров зорко е следял хода на военните действия и при първия тревожен сигнал, в зенита на изгодните покупки, започва ускорено да се отървава от запасите си.- Продадохме всичко на гладната войска и вложихме парите в минни периметри. Те не губят никога! - казва Буров и продължава да поучава.- Скоро дойде краят на войната. Победителите конфискуваха всичко: кожи, боб, тютюн, вълна, платове... Но нашите мини кой и как ще ги отнесе? Оставаха. От тях ние спечелихме много. Моите пари разиграх на борсата. Спечелих още повече. Накрая прибрах парите в банката! Ето това аз наричам разумът да стане капитал.В тази поредица от сделки Буров се откроява като бизнесмен и като стратег. Но не това негово умение, а едно изречение заслужава внимание. Той казва: "Накрая прибрах парите в банката!" В думите му се чувства удовлетворение от добре свършена работа и удивителната е тъкмо на мястото си. А недоизказано остава: получил си е полагаемата печалба, овреме е прибрал парите си от некоректни платци и накрая под ключ ги е опазил от посегателства.Така и добрият пастир с удовлетворение казва: "Накрая прибрах животните в обора!" И при него недоизказано остава: опазил ги е гръм да не ги порази в полето, злосторник да не ги грабне, звяр да не ги сдави.На единия парите му са свидни, на другия - животните. Всеки с насъщните си грижи.Ето друго дело на практичния разум и на капитала при решаване на наглед прости неща. Като член на кабинета на Александър Стамболийски през 1919 година министър Буров предлага развитието на бубарството да влезе в стопанската програма на правителството. Предрича, че "това занятие като спасителен пояс ще избави народа от нищета". Припомня примера на дедите си по майчина линия Поптодорови, които с кервани от каруци пренасяли големи количества пашкули от Арбанаси до Италия. Дава гаранции, че ще вложи свои капитали в преработката на копринените пашкули.След дълги спорове в правителството премиерът подкрепя Буров.- Стамболийски бе умен и деен човек. Идеята го грабна и той отпусна доста държавни пари за засаждането на черничеви гори. А никой не можеше да предвиди при кое поредно правителство дърветата ще пораснат и листата им ще могат да се ползват за храна на бубите - припомня си банкерът.Край родния град на Буров - Горна Оряховица, той имаше голяма пашкулена фабрика. Толкова голяма, че бубогледачи от четири околии едва смогваха да я зареждат. Сградата на фабриката и сега е запазена.Отглеждането на копринените буби бе женска работа. Така между другите си задължения хиляди домакини прибавяха по някой лев към семейния си бюджет.И баба ми Марина Търновката в горния кат на къщата разстилаше от край до край черничеви листа и клонки. Там хранеше бубите. Вечер, докато минавах към задната стая, стъпвах на пръсти по тясната пътека, да не ги стъпча. След себе си оставах открехната вратата, за да чувам как с острите си зъбки гризат листата. Тихото шумолене на бубите вечер ме приспиваше като кротък дъждец, сутрин ме будеше за училище.Толкова интересно бе да гледаш как от едно семенце се излюпва малка животинка, която ден из ден пълнее. И когато наедрее, като бременна жена, бубата с фини златисти нишки, почва да вие, да вие своята нежна обител, в която изнемощяла, и всичко отдала, накрая себе си повива.Защо ли това красиво творение, изящно по форма и цвят, на тая майсторка-ваятелка носи това грозновато име: пашкул! Когато и последната буба се приютеше в своя пашкул, ние с баба чакахме с нетърпение кога горе на баира глашатаят ще задумка барабана, за да огласи деня на изкупуването на пашкулите. Рано сутрин ги отнасяхме на сборището. Там имаше и други прекупвачи. Но цената на Буровите хора бе по-добра. А те даваха и безплатно "французко бубено семе, приготвено по целюлярната система на Пастьора".Тъй започваше поредно зареждане за буби. То се повтаряше няколко пъти, докато есента парне листата на черниците.За мнозина идеята на Атанас Буров ще се стори мъничка като бубено семе. Ала, притворена и умножена от работливите българи, тя дава следния резултат: до 1939 година България е една от най-големите износителки на копринени пашкули в Европа.Пословичният търговски нюх и бърз рефлекс на Атанас Буров се проявява и в друг наш основен отрасъл - винарството. При посещението си в Германия като външен министър той разбира, че страната е голям вносител на вина. След връщането си министърът поръчва да се проучи възможността за износ на наши вина.В статия на вестник "Мир" от 12 август 1927 година четем: "България произвежда 210 милиона литра вино, консумира до 80 милиона литра... Следователно на западните пазари могат да бъдат изнесени малко над 120 милиона литра... По настояване на г-н Буров Хамбургската търговска камара изпрати в България своя най-добър експерт. Той дегустира вината ни и констатира:"В Германия не знаехме какви прекрасни вина има в България. Вкусът им е подходящ за германския консуматор. Ние можем да ги внасяме по-нашироко от гръцките и от някои французки."В следващите си броеве вестникът пише: "В Горна Оряховица бе основана лозарско-винарска кооперация "Камъка" с 90 членове и с 3000 декара лозя. Банка "Буров" им урежда износа на десертно грозде, на бели и червени вина... И лясковските лозарски кооперации не останаха назад и те потърсиха техните прочути вина".Защо банка "Буров" отваря трезора си за изгодни кредити? Сякаш дочул въпроса ни, Атанас Буров отговаря:- Когато бях в Оксфорд колеж, там се насърчаваше онова, което ще ти носи полза не в момента, а ще ти имаш полза цял живот. Затова се захванах да изнасям по света чист, уханен български мед и руйно, хубаво българско вино. Двете веща, които носят здраве и дълголетие. Изнасях ги чак до Америка. България е богата на цветя, на билки. А пчелата е съвестна работничка: много се труди, малко грижи и храна иска. В Кюстендилско пчелата я смятат за свещена. Да убиеш пчела е грях. Трябва да се прокара закон, според който стопаните на пчелни кошери да получават данъчни облекчения. Тогава всеки в двора си на село ще има по една фабрика за мед. Медът е най-ценната храна и лек. - Не е ли грях, и то голям на държавата, дето разрешава на наши и на чужди фирми да изнасят природните ни богатства и необработени животинските и държавните ни суровини - гневи се Ат. Буров и продължава да плете една след друга убедителни думи. - Помогни на предприемача да създаде производство и като прибави наш, български овеществен труд, да изнесе продукцията си на световни цени. Ето на това аз викам с малкото, което е твое, да получиш повече, защото го заслужаваш.Не остава встрани от погледа му и сбърканата страна на българската търговия. Атанас Буров разказва:- Докъм началото на Първата световна война малка България биеше света по броя на рогат добитък, на овце и коне на декар територия. Евреите, като добри търговци, първи схванаха, че при наличието на толкова много животни в България най-доходна ще е търговията с кожи, с вълна и месо. И набързо създадоха у нас големи картели и корпорации.Ние с брат ми само в Габрово имахме две огромни фабрики, в Русе и Севлиево - по една за обработка на кожи и текстил. А в Горна Оряховица и Лясковец имахме големи салкани. Произведеният у нас гьон е добър, но все пак е среден по качество. А кожата на сивото искърско говедо е прекрасна кожа, от нея се добива гьон на световно равнище, но си нямаме световни майстори да я обработят. Ние изнасяме тонове сурови волски кожи и вълна, а после на високи цени купуваме вносни обувки "Саламандер" и вълнен трикотаж, направени от наша вълна. Позор и нехайство!Известно е, че дедите на Атанас Буров са били големи търговци на добитък. В силните си години и той е бил пристрастен към отглеждането на животни и към търговията с месни изделия. Но на старини човек променя навиците, променя и храната си и той започва да предпочита и да защитава предимствата на екологичните храни. И то кога и къде? По време на заточението си в Дряново през 1948 година.- Където и да е, моят кинетичен ум иска да работи, не може да бездейства - споделя той, а мислите му свободно се носят по равна Добруджа и разработват един проект за сто години напред. Съдете сами вярно ли е неговото усещане към новите тенденции.- Сега съм стар, вече никому ненужен - казва той. - Но ако имам власт, незабавно ще наредя да изкоренят всички дървета край шосетата и на десет метра от тях по цялото протежение да насадят орехи, бадеми и лешници! Изучил съм и знам: България има 120 хиляди километра междуградски и междуселски пътища. Няма да има празно място по тия пътища. Каква гора ще е! Няма тополи, трепетлики и храсти. Плод ще има от тия дървета. Ще задавим Европа с ядки. Тази храна всеки ще я търси...Напоследък Световната здравна организация тревожно зове човечеството да включи в храната си колкото се може повече ядки от орехи, бадеми и лешници.Наскоро нашата преса разпространи съобщението, че голям германо-холандски екоконсорциум е установил, че добруджанската земя и условията в региона са много подходящи именно за засаждане на обширни плантации от орехи, бадеми и лешници. Стойността на предлаганата сделка е 480 млн. евро, осигурени по препоръка на Световната здравна организация. За крайната реализация ще бъдат заети около 50 хиляди души. Въпреки че вложените средства ще започнат да се връщат след години, това мащабно намерение, според експертите, е много целесъобразно и има значение за цяла Европа.И все пак, да си призная, по тая тема нещо не бях напълно убеден. "Та това е житницата на България - мислих си аз. - Как тъй на тая плодородна земя ще се засаждат храсти и дървета?!" Затова за разяснение потърсих ст.н.с. Петър Тодоров. Той дълги години работеше в Изследователския институт по пшеницата.- Климатичните условия в България и особено в Добруджа се промениха - каза той. - Има години, когато 50-60 дни от небето капка дъжд не пада, а други години обилни дъждове повреждат реколтата. В студените без сняг зими растенията измръзват. Опитахме да засаждаме със студоустойчиви семена, но природата си играеше с нас: ние очаквахме суша, то идваше киша, и обратното. Така че засаждането на дървета, чиито плодове имат твърди черупки, е една добра алтернатива.Откъде ли е хрумнала тая идея на банкера Буров?Отговорът не е сложен - дедите му са притежавали 15 големи чифлика и младият Атанас там се е доучвал от природата. И представете си как Буров, извисен от мечтата си, е виждал България, препасана на длъж и шир със 150-хиляден залесителен пояс от плодни дървета. Каква красота, каква благодат! Истинска радост за душата на възрастния мъж.Сякаш той е знаел значението на своята идея, защото ни напомня:- Ако ние сме оцелели като народ, то е само защото сме запазили гората си, майка закрилница и дарилница. И ако ви казвам този проект за засаждане на плодни дървета, то е да не загине, да не умре завинаги това, което зная. И да се разбере, че е имало умни хора в тази най-мила за мене Бългаария.
http://vbox7.com/play:e0153437 -Де е България-Вазов
вторник, 20 януари 2009 г.
дей БЪЛГАРИЯ
Какво е България и дали ни хресва. Може би посочения сайт ще ви помогне да я почувствате и се замислите обичаме ли РОДИНАТА си.
http://www.zazz.bg/play:7ee476a1 -Живот давам Родина не
http://www.zazz.bg/play:7ee476a1 -Живот давам Родина не
петък, 9 януари 2009 г.
ЗА БЪЛГАРИЯ
Кога започнаха проблемите на България в най-новата и история- след Втората световна война и как започна всичко. Това което ви предлага по-долния сайт е една част от проблема:
http://vbox7.com/play:76a22e95 -Как разрушиха България
http://vbox7.com/play:76a22e95 -Как разрушиха България
четвъртък, 8 януари 2009 г.
НОВАТА 2009Г.
ЧЕСТИТА 2009г.,
Обикновено се пожелава здраве и благополучие. Нека да е така и всеки да го усети. Много българи вече разбраха че трябва да се спасяват поединично. Може би това е добре за някои но доколко ще съхрани българщината и искат ли хората вече това. Защо не се вгледаме по-сериозно в нашата история и си извлечем поука?. Докога ще се оставяме чужди интереси да определят нашето ежедневие. Докога ще търпим безнакзно негодни управници и политици. Има и згрижени хора които говорят, апелират към здравия разум и патриотизма но всичко се разбива пред стената на индивидуализма и личния интерес. Вече 20 години българина се блъска в умопомрачително противопоставяне, озлобление, лумпенизиране, опростяване и какви ли не още пагубни за човека и обществото отрицателни явления.
Настоящата година ще бъде особено показателна за това ще има ли България или ще остане само географското понятие. Една държава я има, когато има народ обединен от общи цели и нагласи за постигането им. Една държава я има, когато управляващите работят в интереса на обществото, защото има ли добре структурирано и функциониращо общество то и отделния индивид на това общество ще е добре.
Жалко но аз не виждам в днешна България субект- личност или партия желаещи и способни да релизират простите желания на хората за спокоен живот даващ възможност за изява на творческите и трудови способности за просперитета на страната ни.
В момента е актуална кризата с доставките на газ. Фундаментален въпрос, как от енергиен център на Балканите България изпадна в криза. Защо се лишихме от блоковете в АЕЦ Козлодуй. Това не е само политика, това е да има ли България или не.
Драги съптечественици, време е всеки, който може, да се замисли сериозно дали да стои в тази страна или да си търси нова Родина, както преди 1300г. са направили нашите предци?.
Разбираемо е че всички няма да можем да се преселим, затова тези които остават ще трябва яко да се потрудят за да възстановят това, което се съсипа от 1990 г. до сега.
Успех и късмет
Абонамент за:
Публикации (Atom)
